Неочакваната стъпка на президента на САЩ Доналд Тръмп - налагането на санкции срещу най-големите петролни компании в Русия - няма да парализира военната машина на кремълския диктатор Владимир Путин, но ще помогне на ЕС да се отърве завинаги от руския петрол.

Подробностите все още се уточняват, но теоретично санкциите могат да принудят компаниите да продадат активи и да прекратят останалите доставки на петрол по тръбопроводите към Европа, пише Politico. "Това е значителна стъпка. Тя ще принуди европейските страни и компании, които продължават да купуват руския нефт, да преразгледат тези сделки до 21 ноември, когато мерките влизат в сила", отбеляза експертът по санкции от аналитичния център Atlantic Council Кимбърли Донован, цитиран от Факти.бг.

Обявлението дойде месец след като Тръмп остро критикува Европа за "непростимото" продължаване на покупките на руски енергийни носители, които осигуряват около четвърт от приходите на военния бюджет на Кремъл.

За Москва новите санкции означават незабавни загуби, но е малко вероятно те да подкопаят военните ѝ усилия в Украйна, пише Politico. Според главния икономист на консултантската компания Argus Дейвид Файф, "Роснефт" и "Лукойл" осигуряват около две трети от 4,4 милиона барела петрол, изнасяни ежедневно от Русия.

Ограниченията могат да "извадят от пазара половината" от този обем, тъй като ще забранят на компаниите да продават петрол за долари - валута, която се използва почти изключително в световната търговия с енергийни ресурси.

Санкциите ще засегнат особено болезнено "Лукойл", отбеляза бивш топ мениджър на компанията, пожелал да остане анонимен. Според него фирмата вероятно ще бъде принудена да продаде дялове в чуждестранни проекти - от Египет до Ирак, което ще доведе до загуба на до 20% от приходите.

Въпреки това, най-големите купувачи на руски петрол - Китай и Индия - най-вероятно ще продължат да го внасят, смята Хомайюн Фалакшахи, ръководител на отдела за анализ на петрола в компанията Kpler. Русия им предлага суровина на по-ниски цени, а Пекин почти няма алтернативи.

Съобщава се, че след кратка пауза "повечето купувачи ще се върнат към покупките", веднага щом намерят обходни схеми - например, чрез посредници, които скриват руския произход на петрола.

Новите мерки могат да окажат по-осезаемо влияние върху Европа. От началото на пълномащабната инвазия ЕС се стреми да намали зависимостта си от руските енергийни ресурси: Брюксел наложи ембарго върху вноса на петрол, гориво и въглища по морски път и намали дела на Русия на пазара на газ от 45% на 13%.

"Роснефт" в Европа фактически загуби позициите си, след като Германия през 2022 г. пое контрола над нейните дъщерни структури. Представител на германското министерство на икономиката заяви, че мерките на САЩ "не са насочени срещу германските подразделения на "Роснефт", които са под държавен контрол". В четвъртък Европейският съюз също засили собствените си санкции срещу "Роснефт".

С "Лукойл" ситуацията е различна: най-голямата частна петролна компания в Русия притежава стотици бензиностанции в ЕС (включително около 200 в Белгия), големи рафинерии в Румъния и България, както и 45% дял в нефтопреработвателен завод в Нидерландия. Тя продължава да доставя петрол в Унгария и Словакия, които досега зависят от Москва в размер на 86-100% и използват правото си на изключение от санкциите, упорито съпротивителствуйки се на натиска на ЕС.

Сега ситуацията се променя. Министерството на финансите на САЩ заяви, че може да наложи санкции срещу всеки, който продължи да работи с "Лукойл" или "Роснефт". Това означава, че европейските банки вече няма да извършват плащания за тези компании.

"Това е силен сигнал към европейския бизнес - трябва спешно да се прекрати сътрудничеството, в противен случай те самите ще се окажат под санкции", отбеляза Донован. Европейската комисия, от своя страна, потвърди, че разглежда собствена забрана за финансови операции с "Лукойл".

За Унгария и Словакия това създава сериозни рискове. "Ако санкциите влязат в сила, вносът просто ще спре", призна един от словашките чиновници.

Ефектът вече се усеща: финландската компания Neste спря доставките на гориво за дъщерната компания на "Лукойл" - Teboil, а в Румъния властите поискаха фирмата да продаде нефтопреработвателния завод Petrotel до края на следващия месец. Според източници, Холандия също очаква скорошна продажба на дела на "Лукойл", а българската рафинерия "Нефтохим" ще бъде принудена да преустанови работата си от 21 ноември, ако не смени собственика си.