Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания коментира в студиото на "Още от деня", че причините, които накараха турският президент Ердоган да предприеме офанзива в Северна Сирия, включват желанието му да засили позициите си в страната за сметка на Сирийските демократични сили, както и несъгласието му с изградената демократична система в автономния кюрдски район Рожава. Той прогнозира, че конфликтите в Сирия може да се засилят.

Според Николов инвазията на Турция в Северна Сирия ще разпали нов етап от войната в Сирия на няколко фронта.

Той коментира още, че не може категорично да се каже, че Съединените щати са изоставили съюзниците си, тъй като освен че не са се изтеглили напълно от Сирия, тежките оръжия, които са били доставени на кюрдите, са останали при тях:

"В американската база в южната пустиня на Сирия остават американски военни. Това е военна база, която подготвяше сирийските бунтовници. По-важно е, че тя играе много голяма стратегическа роля, защото пази магистралата, която върви от Иран, Ирак, Сирия и стига до Ливан."

Николов прогнозира, че ако нещата в Сирия се изострят, не е изключено САЩ да се намеси военно, особено ако Турция не спази предупреждение да пази цивилните граждани.

Отношенията между САЩ и Турция той определи като такива "на нулево равнище".

"Европа реагира правилно, съдейки по проекто-резолюцията, която беше внесена днес", коментира Николов.

Заплахата на Ердоган да пусне бежанците, които в момента са в Турция, към Европа Симеон Николов определи като "преекспонирана".

"Натиск към границата ни може да има не в рамките на сегашната операция, но ако нещата се разраснат", добави още той.

"Ислямска държава нанесе първите си удари преди няколко дни в бившата нейна столица Рака. Кюрдски партизани започнаха атаки в Африн - провинцията, която беше завладяна от Турция при втората операция, наречена "Маслинова клонка". Очертават се още сблъсъци вероятно между сирийски и турски сили, ако Турция стигне твърде далеч извън границите на обявената вече зона - извод, който може да се направи от днешното заявление на сирийското правителство, че ще защити целостта на страната си. Четвърти вектор на тези сблъсъци - Иран, който едва ли ще остави нещата така, когато турските войски стигнат до иракската граница, където Иран претендира, че има влияние", обясни той.

Николов определи действията на Ердоган като предизвестени, тъй като той отдавна е заявил претенциите си за създаване на зона за сигурност. Той поставя под съмнение обаче официалните аргументи на турската страна.

"Член 51 (от Устава на ООН) предполага, че има военна опасност за страната. А няма военна инвазия на територията на Турция. Втора, там е казано, че страната има такова право да се защити, ако Съветът за сигурност (на ООН) не се е намесил. Заседанието на Съвета за сигурност беше днес, инвазията се случи на 9-ти в 16:00. Турция по същество нарушава Член 51", аргументира се Николов.

Относно причините, той коментира, че Турция има нужда да засили позициите си в Сирия. Като друг мотив той посочи, че изтласкването на кюрдите ще намали влиянието на Сирийските демократични сили, които са контролирали около 1/3 от територията на страната.

"Сериозната причина е, че Турция иска да изкорени този уникален демократичен модел, който кюрдите изградиха в Рожава - името на трите кюрдски региона в Северна Сирия - с равенство на религиите, равенство между етносите в градските и селските съвети", добави още той.

Обвързването от страна на Ердоган на Отряди за народна защита, които с подкрепата на Съединените щати се сражаваха срещу Ислямска държава, с Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) според Николов е рухнало, което допълнително е усложнило вътрешнополитическата ситуация за президента на Турция.

Позицията на България определи като предпазлива:

"Европа заема далеч по-остра позиция, защото се опира на демократичните ценности, които смята, че трябва да защитава. Ние слагаме акцент само върху това - "нашите отношения са добри, надяваме се Ердоган да не допусне бежански поток"