„Всяка година около матурите настава истерия. Предизвиква се свръхреакция от това, че трябва да дебнем учениците. Този изпит е важен нза зрелостниците и се създава цялото това напрежение“, заяви Цвета Брестничка, председател на управителния съвет на организация Асоциация „Родители“, в ефира на бТВ. 

"В матурата по български език и литература е допусната семантична грешка. Словосъчетанието в седми въпрос от теста е членувано". Това каза от своя страна езиковедът доц. Борислав Георгиев. „Стандартният процент, възприет в света при техническа грешка, е една точка“, каза Георгиев. „МОН имат лошия навик да си измислят нова граматика. "Комисията" е членувано. Авторът на задачата издава по-скоро мислене на руски и чешки език, отколкото на български“, коментира още той и разкри: „Аз въведох системата с тестовете в изпитите. Понякога се случват грешки, колкото и да гледаш. Сензацията този път се получи заради този господин, който е допуснал грешката, а се обяснява по най-безумния начин." 

Припомняме, че според условието в теста трябва да се посочи изречението, в което няма допусната граматична грешка. Изречението "Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли КОМИСИЯ" с неестественото си звучене и липсата на членуване на съществителното "комисия", което българският език изисква, разгневи ученици и родители. Същият отговор "б" обаче е посочен като верен от МОН. Той е грешен граматически, от което следва, че в цялата задача няма нито един верен отговор и съответно зрелостниците са подведени от съставителите на изпитните задачи. Това би трябвало да доведе до незачитане на точките от тази задача, както и да са отговаряли на нея абитуриентите. 

„Проблемът е нашето отношение към грешката. Не учим децата да вадят изводи от грешките си и да продължат напред, а се санкционират. Допусналият грешката не признава за нея. Нормалният подход е да се признае и да се направи така, че да не се допуска. Въпросът не е коректен и децата трябва да бъдат компенсирани“, подчерта Бресничка. „Не може децата да тълкуват какво е искал да каже авторът“, допълни тя. 

„Самото изречение образува контекст. Изречението обрисува много точен момент“, допълни езиковедът.