"Трябва ясно да си даваме сметка, че национал-популизмът залива Европа, той е в настъпление и в България, особено силно се чувства след влизането на групата на патриотите в правителството. Става дума за постъпателна политика, насочена към дискриминационно, обидно отношение към българските мюсюлмани". Този коментар направи в предаването "Преди всички" на БНР доц. Михаил Иванов, преподавател в Нов български университет, бивш съветник по етническите и демографските въпроси на президента Желю Желев. Той коментира замяната на имената на над 850 местности с турско-арабски названия в община Стара Загора с български с решение на местния парламент. Предложението бе прието с 39 гласа „за“, 4 „против“ и 2 „въздържал се“. Иванов предупреди, че това е "най-голямата провокация в посока на радикализация на нашето общество и на нашите мюсюлмани".

"Не можем да не си даваме сметка, че национал-популистката вълна има своята социална основа. Развиват се процеси в нагласите на хората, които до голяма степен съдържат ислямофобия и туркофобия. И това, което се случва в Общинския съвет, отразява това, което се случва в обществото на Стара Загора", посочи доц. Иванов и допълни:

"Ако погледнем откъм морала – ако не друго, как не ни мина през ум, че сега е свещеният месец Рамазан и че тези наши добри съграждани мюсюлмани, трудолюбиви, дори необидчиви, всъщност ще останат много засегнати".

Турско-арабските думи са дълбоко навлезли в българския език, литературата и народното творчество

Има нещо изключително гротескно в това, което се случва, но то има своите политически измерения, смята Михаил Иванов. Той напомни за законопроекта на ВМРО за промяна на Закона за вероизповеданията, като го нарече "мракобесно творение" и определи реакцията на турците в Общинския съвет на Стара Загора и реакцията на Главното мюфтийство за замяната на имената като основателни:

„Всъщност става дума наистина за продължение на Възродителния процес. Смаях се, когато чух да се цитира един от емблематичните актове на Възродителния процес – указа на Държавния съвет от 1975 година, когато поголовно бяха сменени маса топоними в България. Тогава именно голяма част от имената в нашите планини, които са влезли в народното творчество, в песните, в планинарските разкази – всичко това беше поголовно сменено".

"Не си ли дават сметка колко дълбоко са навлезли турско-арабските думи в българския език? Ами имената Караджов, Каракачанов? Какъв е преводът на името Джамбазки? Чорба, бохча... Те сменят хубавата дума баир. Вече няма да бъде баир. Бейската кория е преименувана на Чорбаджийска гора, което е парадоксално, защото и чорбаджия е турска дума. Всички кории са ги направили на горички", отбеляза още доц. Иванов. 

Това е най-голямата провокация в посока на радикализация на нашето общество и на нашите мюсюлмани

Запитан има ли риск това да се превърне в процес, който прокарва още разделителни линии в обществото ни, доц. Михаил Иванов цитира проучване за нагласите на мюсюлманите от 2016 година, което според него "все още не е остаряло":

"Нашият категоричен извод тогава беше, че дистанцията на мюсюлманите към християните не се е увеличила за петгодишен период. Отношенията към християните продължават да бъдат много добри и добронамерени. Нещо повече – 74% от мюсюлманите казват, че имат приятели християни. Но обратното, в реципрочен план това не е така. И обидите, които се натрупват една след друга в съзнанието, в душите на мюсюлманите – те не могат да не дадат своя резултат. Това е най-голямата провокация в посока на радикализация на нашето общество и на нашите мюсюлмани".