Експерти: Ердоган само отлага неизбежното фиаско

В понеделник турската лира преживя два удара. И то в рамките на няколко часа. Първо тя понижи стойността си с 3,5%, след като Ердоган изненадващо назначи своя зет за бъдещ министър на финансите. Същевременно стана ясно, че бившият вицепремиер Мехмет Шимшек, който минава за пазарно ориентирана личност, вече няма да е член на правителството. "В новото правителство на Ердоган не се виждат пазарно ориентирани сили. Вместо това в кабинета цари шуробаджанащина. А това е лош сигнал", казва валутната експертка от "Комерцбанк" Антие Префке.

Инвеститорите са загрижени

Назначаването на зетя на Ердоган за финансов министър е израз и на ясно изразената воля на президента да постави под своя контрол една досега независима институция - Централната банка на Турция. Още преди няколко дни Ердоган заяви, че в бъдеще иска да оказва по-голямо влияние върху Централната банка. А само няколко часа след като положи клетва като президент, подписа декрет, съгласно който държавният глава еднолично ще назначава председателя и зам.-председателя на Централната банка. "Ето, че опасенията, които се надигнаха след неуспешния опит за преврат, сега стават реалност", казва икономистът от "Юниън Инвестмънт" Маурисио Варгас. "Ердоган подсилва своята лична власт за сметка на турските институции, а това развитие плаши инвеститорите на капиталовите пазари", добавя експертът.

Инвеститорите в турския пазар за ценни книжа дръпнаха аварийната спирачка и курсовете на акциите тръгнаха стремглаво надолу. И турската лира отдавна се бори с един сериозен проблем: тя загуби заначително от стойността си спрямо другите валути. Сега в обменните бюра човек трябва да плати 5,70 турски лири за едно евро. Само преди година обменният курс беше 4 към 1. А през 2013 година хората плащаха по 2,50 турски лири за едно евро. Затова и много предприемачи са изправени пред сериозни проблеми. Слабата турска лира усложнява ситуацията на много фирми, които имат дългове в чужда валута. Много от тях понастоящем се опитват да преструктурират дълговете си.

Турското население също страда: слабата турска лира оскъпява вноса в Турция, което от своя страна води до покачване на цените. Инфлацията в страната галопира. През юни тя достигна 15%. И турците го забелязват по изтънелия си портфейл. 

Отлагането на проблема не е решение 

При подобна ситуация би трябвало Централната банка да се намеси категорично. И тя го стори. През юни банката повиши лихвите от 16,5% на 17,75%. Тези наложителни мерки на икономистите обаче са трън в очите на Ердоган. Той иска ниски лихви, за да поддържа свиващата се икономика. Затова турският президент обяви намеренията си за по-силно влияние върху Централната банка и вече предприема първи стъпки, за да затвърди това свое влияние.

Наблюдателите смятат, че независимо от силното си влияние върху Централната банка Ердоган само отлага неизбежното фиаско. Проблемите, които ще станат видими много скоро, ще бъдат много по-големи от сегашните, казват те.