Експерти с остра критика към "безгръбначната позиция" на властта след ударите в Черно море

Експерти коментираха в ефира на БНТ, че атаките с дронове срещу кораби поставят въпроса за сигурността не само на морската ни граница, а и на цялата държава. И обясниха, че има нужда от цялостна система за защита срещу дронове.

Защитата трябва да обхваща не само корабите и критичната инфраструктура, но и екипажите, гражданите и населението във вътрешността на страната. Това заяви в "Денят започва" полк. Иван Миланов от Международната асоциация за борба с дроновете.

По думите му ключови са ранното откриване на заплахата, координацията и готовността за реакция.

"Няма ефективна защита без цялостна система. Наблюдение, откриване, идентификация, оценка на заплахата, решение за въздействие и въздействие. Ние тук виждаме отново как правителството реагира след инцидента. Извинявам се много, но сигналът е подаден от някакъв дежурен по морски трафик, който е цивилна организация и е подаден след това. Факт е, че без единна система въобще не можем да говорим за решения.

"С изграждането на такава цялостна система дронът би следвало да бъде открит не на 13, 15 или 20 мили, а на над 100 мили. Защото движейки се със скорост 300 до 500 км/ч, той стига до броени минути, 3 до 5 минути. До всеки обект, който иска да порази. Точно за тези няколко минути трябва да се предприемат всички тези действия. Открит своевременно, идентифициран своевременно, какви са му намеренията."

"13 мили се минава за 10 - 15 секунди и може да бъде поразен всеки обект, ако той не е бил открит своевременно. Вместо предварително изградена готовност, виждаме необходимост от реакция след поредното нападение. Трябва да се търси отговорност за готовността, координацията и изпълнението на тези решения."
 

Според капитан Васил Данов наблюдаваме нарастване на агресивните действия на Руската федерация в прилежащата на България зона, която се простира до 24 мили. По думите му, в тази зона страната ни има право да контролира корабоплаването и да санкционира нарушения на митническите, данъчните и санитарните си правила.

"Тези кораби не преминават случайно толкова близо до българските териториални води. Смятам, че са дошли толкова близо до българския бряг неслучайно - евентуално, за да разчитат на някаква закрила от страна на българската държава. Българската държава досега не е демонстрирала желание да защитава и да закриля когото и да било, дори в наши териториални води, особено ако ударите идват от Руската федерация. И това е всеизвестно."

"След като е закъсняло това, не само това правителство, а всички до сега, но това правителство показва, че не желае дори да планира, не желае да влезе във формати, във групи на НАТО и на Европа, където се разработват именно антидрон системи, разработват се ракети и други военни оръжия, обекти и системи, т.е. то не желая да се въоръжава евентуално, за да не предизвика ответна реакция от Русия. Тази безгръбначна позиция би трябвало сега да бъде наваксана, спешно."
 Своята позиция изрази и проф. Бранимир Ботев, вицепрезидент на Европейската лига за икономическо сътрудничество.

"Нямаме право да осъществяваме военни действия. Единствено можем да контролираме и тук въпросът стои до каква степен Европа има готовност за подобен контрол. Говоря преди всичко за спейс контрол, космически, тъй като Коперникус, действаща система, тя е толкова рехава, че всъщност облитането на Черноморския басейн позволява да има два дни пауза. Т.е. след като мине спътникът, след това два дена това е черна дупка. Ние нямаме противодронова защита, но преди всичко противодроново разузнаване, т.е. всеки един кораб, който минава през нашите води или икономическата зона би трябвало да бъде прихващана още на границата от дрон, който лети над него и който може да заснеме цялата ситуация."

Васил Караиванов, председател на Българска макроикономическа асоциация на свой ред изтъкна, че "трябва да ги наредим кораб до кораб с най-модерното въоръжение за засичане и удряне на дронове. Без военна защита на тези кораби няма как да стане."

Експертите са обединени около това, че сигурността на корабоплаването и на страната зависи от готовността за реакция преди, а не след поредния инцидент.