Експерти създават европейска регулация за изкуствения интелект в психичното здраве

Първата общоевропейска експертна работна група за изкуствения интелект (AI) в психичното здраве стартира днес на конгреса на Европейския колеж по невропсихофармакология (ECNP) в Мюнхен, съобщава News Medical. Групата ще проведе открита дискусия за потенциала, проблемите и възможните посоки на AI в психиатрията и неврологията и ще представи планове за насочване на регулирането и развитието му в Европа.

Председателят на групата д-р Парис Александрос Лалузис от King’s College в Лондон заяви, че AI се развива с бърз темп и предлага големи възможности в психичното здраве, но развитието му трябва да бъде насочвано, комуникирано и регулирано, а това в момента липсва. „Групата ще изготви рамка за разбиране на рисковете и ползите от прилагането на AI в психичното здраве, с препоръки как да продължим напред. Ние сме първата група, която поема такава задача. Ще очертаем полето, така че общоевропейски ресурси да са достъпни за изследователите, за да разберат кой какво прави, кой регулира AI и така нататък", каза той. По думите му целта е трезва, водена от експерти рамка, която да се занимае с основните въпроси.

Групата е създадена от ECNP - най-голямата организация за клинична неврология в Европа, с интереси от психиатрията до разработването на лекарства, психологията и неврологията. Съпредседателят Тим Хан от Университета в Мюнстер, Германия, посочи, че работната група се състои от 19 експерти от Европа и САЩ, които изследват различни области - от използване на основно машинно обучение за откриване на лекарства, опасения на пациентите и фундаментална неврология до създаване и оценка на чатботове. Вече е разработен първоначален работен план за следващите три години, а групата се среща с по-широката психиатрична и неврологична общност за обратна връзка. „Целим координирана рамка за AI на европейско ниво. Има много талантливи хора в Европа, които работят в областта, но често работят изолирано, и трябва да им дадем възможност да комуникират и взаимодействат. Независимо дали гледате на AI позитивно или негативно, бихме искали да се включите", каза Хан. Според него най-голямото предизвикателство е да се разбере какво правят хората в момента и къде групата да се включи, за да дава насоки: „Искаме да изградим структура за това огромно количество информация.”

На конгреса в Мюнхен групата ще обсъди и ролята си на ресурс за медийни запитвания, свързани с AI в психичното здраве. Веднага след старта д-р Лалузис ще представлява групата на конференция в Европейския парламент, където ще защитава трансгранична валидация, регулиране, внедряване, развитие на работната сила и равен достъп в прецизната психиатрия.

Президентът на ECNP професор Андреас Райф от Франкфурт каза, че AI има многобройни последици за психичното здраве - от изследванията и рисковите фактори до терапията - и със сигурност ще промени начина, по който лекарите взаимодействат с пациентите. Затова ECNP е направила AI в психичното здраве един от приоритетите си, а Мрежата за AI е една от ключовите структури в тази област. Професор Дейвид Нът от Imperial College в Лондон, който не участва в групата и дава независим коментар, приветства инициативата: „Вярвам, че тя ще донесе баланс и контрол на качеството в бързо разрастваща се област, която досега има малко от двете.”

Уводната сесия „Изкуственият интелект в психичното здраве - напредък и опасности" ще се проведе на 39-ия конгрес на ECNP в Мюнхен на 13 октомври. Източник на информацията е Европейският колеж по невропсихофармакология. |БГНЕС