Четиридесет дни преди изборите изследване на "Екзакта рисърч груп" регистрира преднина на ГЕРБ-СДС пред ПП-ДБ от над 9%. Към днешна дата за ГЕРБ-СДС биха гласували 25,9% от гласуващите, а за ПП-ДБ - 16,4. ДПС има подкрепата на 14% от гласуващите, "Възраждане" - 13,8. 9,6% декларират, че ще гласуват за БСП, 5,2% - за ИТН.

За други партии биха гласували 7,7%, с "не подкрепям никого" - 7,4.

Данните са от национално представително изследване, проведено в периода от 11 до 18 април чрез пряко интервю „лице в лице” сред 1020 пълнолетни българи в 70 населени места на страната, предаде БНР. Изследването е финансирано със собствени средства на "Екзакта" като част от изследователската ѝ програма.

Общественото мнение за политическата ситуация в страната

- 78% от интервюираните подкрепят формулата„2 в 1”, по която ще се провеждат предстоящите избори .

- Разочарованието на българите от политическите събития през последните месеци, се оказва определящо за начина по който сега те гледат на политическата ситуация у нас. 91% от интервюираните споделят мнението, че повечето българи са отвратени от политическите събития у нас напоследък.

- Две трети от участвалите в изследването очакват активността на предстоящите избори да е по-ниска от тази на последните парламентарни избори от април 2023 г., когато тя беше около 41%. 20% пък допускат, че сега активността може да е по-висока, като така мислят по-често жители на малките градове и хора на средна възраст.

- 45% са убедени, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отива на предсрочни парламентарни избори, а онези, които не споделят подобно мнение, са двойно по-малко. 9% смятат, че ПП-ДБ по-скоро печелят от отиването на предсрочни парламентарни избори, а 56%  не мислят така.

- В рамките на коалицията ПП-ДБ регистрираме известно нарастване на симпатиите към ДБ и почти пропорционално свиване на тези към ПП. ДБ разширяват влиянието си сред младите избиратели и сред столичаните.

- Към 18 април, 38% от българите вярват, че е възможно след изборите на 9 юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма. Според 26% подобно партньорство е невъзможно, а 37% не знаят какво да очакват от тези две коалиции след вота.

Електорални нагласи към 18 април 2024 г.

Твърдите електорати на основните партии ще изнесат битката на предстоящите избори. В тази битка ГЕРБ-СДС ще влязат с безспорна преднина, която трудно може да бъде преодоляна. Под въпрос е подреждането от 2-ото до 4–ото място, тъй като резултатите в изследването не просто са близки, но и се вместват изцяло в размера на статистическата грешка при подобни проучвания. Предвид процесите вляво е трудно отсега да се прецени дали БСП има някакви шансове да се приближи до водещите партии. При тези данни изглежда реалистично ИТН да влязат в следващия парламент.

На фона на растящото разочарование от политиците и политиката немалка част от протестния вот отива при "Възраждане", но предстои да се види дали партията на К.Костадинов ще успее да опази за себе си този протестен вот от новите политически субекти вляво и вдясно, които се целят именно в него.

Данните към момента показват, че поне една нова формация има шансове да попадне в следващия парламент. 

Към 18 април декларативната активност за парламентарния и за европейския вот се движи между 45% и 47%, но предвид ниската активност от последните години, е разумно прогнози да се правят в самия край на кампанията.

Засега се измерва малко по-ниска декларативна активност за евровота, което е очаквано предвид досегашното участие на българите на евроизбори. Формулата „избори 2:1” ще се опита да коригира това и да повиши доколкото е възможно електоралната активност на евроизборите.

Евроориентациите на българите в навечерието на евровота

Към 18 април 67,5% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС, а една трета не го подкрепят. 20 години след влизането ни в НАТО, 54% одобряват членството ни, а неодобряващите са малко над 40%. През последните години "Екзакта" измерва одобрение на членството ни в ЕС от около и малко над 70%, а подкрепата за членството на страната ни в НАТО е в рамките на 56%-57%. Към момента членството ни в ЕС е одобрявано най-вече от българи на възраст под 50 години, от висшисти, от столичани и от жители на големите градове. Подкрепа изразяват повечето избиратели на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и на ДПС, както и две трети от тези на ИТН. Неодобрението към ЕС е с по-висок дял от одобрението сред избирателите на БСП и на "Възраждане".

Неодобряващи членството ни в НАТО има по-често сред възрастни и нискообразовани хора и сред жители на малки населени места. Силно негативни нагласи към НАТО са регистрирани сред избирателите на БСП и на Възраждане. Неодобряващите членството ни в НАТО сред симпатизантите на ИТН са малко повече от одобряващите го.

30% от българите заявяват, че редовно гласуват на евроизбори.45% твърдят, че понякога гласуват, а 25% посочват, че досега не са гласували на евроизбори. Тези данни са близки до официалните на ЦИК за евровота от 2019 година, когато активността беше около 33%.

По-често заявяват, че редовно гласуват на евроизбори образовани и заможни млади хора и жители на големите градове. Предстоящата кампания може да се опита да мобилизира онези, които твърдят, че не гласуват редовно – те са на възраст между 30 и 60 г. и живеят в градовете на страната.