За Национален парламент на 9 юни т.г. категорично заявяват, че ще гласуват около 40% от българите (2 500 000 – 2 700 000 избиратели). Фактори от последните дни на кампанията могат да повлияят на тази активност и в двете посоки. 

ГЕРБ отново е първа политическа сила с 26,.% електорална подкрепа. Втори са "Продължаваме промяната"-"Демократична България" - с 15.5%, следвани от "Възраждане" - с 14.8%.

Това са част от данните от национално изследване на Екзакта Рисърч груп, проведено в периода от 30 май до 4 юни. Интервюирани са 1050 пълнолетни български граждани в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю “лице-в-лице”. 

Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е +/- 3%.

Изследването е реализирано със средства на „Екзакта Рисърч Груп” като част от изследователската програма на агенцията.

1. Електорална активност

За Национален парламент на 9 юни т.г. категорично заявяват, че ще гласуват около 40% от българите (2 500 000 – 2 700 000 избиратели). Фактори от последните дни на кампанията могат да повлияят на тази активност и в двете посоки.

На европейските избори са категорични, че ще гласуват 3% по-малко българи, отколкото на парламентарните. Очакваната активност на евровота ще бъде малко по-висока от тази на предишните евроизбори, които се проведоха през май 2019 г. 

Формулата на сегашните избори „2 в 1” проработи за малко по-голям интерес на хората към евровота.

Интересът на българите към изборите, обаче, може да се върне само след вот, който води до добре работещ редовен кабинет, изпълняващ пълен управленски мандат. Докато това не се случи, хората у нас ще имат усещането, че гласуването е ненужно усилие, което не си струва.

2. Преференциалният вот на парламентарните избори и на евроизборите

29,1% от българите заявяват, че ще гласуват преференциално на парламентарните избори, а 23,8% - на европейските избори.

49% от категорично решилите да гласуват на предстоящите парламентарни избори посочват, че ще се възползват от правото си да отбележат преференция. 

Преференция ще отбележат и 43% от българите, които твърдо са решили да гласуват на евроизборите.

С преференция и на двата вида избори ще гласуват по-често избирателите принадлежащи към твърдите ядра на ПП-ДБ, на ИТН и на ГЕРБ.

3. Електорални нагласи за парламентарните избори към 4 юни 2024г.

ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ НА ИЗБОРИТЕ ЗА БЪЛГАРСКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КЪМ 4 ЮНИ 2024 Г.

ДАННИТЕ СА В % ОТ ТВЪРДО РЕШИЛИТЕ ДА ГЛАСУВАТ БЪЛГАРИ

4. Какво промени предизборната кампания? 

От началото на кампанията до последната й седмица регистрираме лек ръст на електоралната тежест на Възраждане, на ДПС и на ИТН. 

В сравнение с началото на кампанията, към 4 юни е налице известен спад в електоралната тежест на ПП-ДБ. Това прави възможно в самия край на кампанията да се увеличи още преднината на ГЕРБ пред ПП-ДБ.

Някои от новосформираните коалиции и партии успяха в хода на предизборната кампания да привлекат вниманието на младите хора. Те породиха известен интерес и сред част от разочарованите и апатичните избиратели.

С добри резултати във финалната фаза на кампанията влизат „Синя България” и „Солидарна България”, а политическа подкрепа в хода на кампанията печелят още политическите партии МЕЧ и Величие.

ГЕРБ е сигурният победител на предстоящите парламентарни избори.

Ако търсим изненади на предстоящия на 9 юни парламентарен вот, те биха могли да дойдат в самия изборен ден от задаващата се безмилостна битка между три партии за второто място – ПП-ДБ, Възраждане и ДПС. Предвид малката дистанция между тези три формации, са възможни всякакви размествания в подреждането между второто и четвъртото място 

Изненадващо добро представяне биха могли да регистрират и някои от по-малките партии и коалиции.

5. Електоралните нагласи за евроизборите към 4 юни 2024 г.

ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ КЪМ 4 ЮНИ 2024 Г.
ДАННИТЕ СА В % ОТ ТВЪРДО РЕШИЛИТЕ ДА ГЛАСУВАТ БЪЛГАРИ

ПП-ДБ и Възраждане е възможно да имат по-висока електорална тежест на евровота, отколкото на парламентарните избори. 

ГЕРБ, ДПС и по-малките партии (включително новите по-малки формации) е възможно да получат по-ниски дялове подкрепа на евровота, отколкото на парламентарните избори.

Лидерството на ГЕРБ и на евровота не стои под въпрос, като в същото време второто място за ПП-ДБ на евроизборите изглежда малко по-сигурно от това на парламентарните избори.