Страната ни все повече прилича на талибански Афганистан и все по-малко на държава от Европейския съюз

Светослав Пинтев

Може да не станахме точно Швейцария на Балканите, но пък сме на път да станем талибаните на въпросния полуостров.  Отвътре ни идва някак. Нали казват хората: „Където е текло, пак ще тече“.
България е миротворецът на Балканите, като изобщо не се шегувам. Това е факт, другарки и другари, госпожи и господа и вся остальная.... 
Искате примери? Ето един хилядите. Турция и Гърция например загърбиха враждата си, спряха да се карат и гърмят от кфорабите си заради някакви клети острови, като се обединиха около намерението си да намерят 

алтернативен транспортен коридор,

за да заобиколят България. И непременно ще го намерят този коридор, защото страната ни все повече прилича на талибански Афганистан и все по-малко на държава от Европейския  съюз. Хората дори ги е страх да пращат шофьорите си у нас... Митничарите ни са като онези български митничари от филма на Кустурица,  за които се обиждахме, че са представени, както бяха представени. Ала нещата в живота са доста по-страшни.... Той е по добър сценарист от тези в киното, както добре знаем.  Такива истории мога да ви разкажа за границите ни, че Стивън Кинг ще си изяде всичките произведения с горчица и никога повече няма да посмее да пише за ужаси. Но не искам да ви ги разказвам, няма сега да му взема хляба на Стив.
На 44-ото общо събрание на Съюза на асоциациите за автомобилен транспорт в региона на Черноморско икономическо сътрудничество (BSEC-URTA) 

България беше публично порицана

заради хаоса, който се създава по граничните ни пунктове. И това е само черешката на тортата. Да не споменаваме пак бясната корупция, с която се борим от 30 години, а тя крепне и става всемогъща като се превръща в откровен рекет.  Всички знаем защо. Защото няма политическа воля да бъде премахната, а има такава тя да процъфтява, за да цъфтят и съответните партии. И как ще има воля, като митниците са хранилка за цялата политическа менажерия. Особено за дзверовете на върха на хранителната верига. Да не започна за „Топлофикация“ и т.н., че не пиша многотомно издание.
Султаните някога назначавали кърджалийските главатари, плячкосващи българските земи  за аяни, та да могат да си грабят законно и да не им мътят водата.  Областни управители, ще рече. После  аяните 

започнали да назначават султаните

 Кръговрат...
Нищо не е мръднало у нас от онези времена, когато се беснеели кърджалиите, да ви кажа. Само имената са се сменили. 
 Сега имаме под западно влияние и малко масони, за цвят. Те са приютили ДС-кадрите, кърджалии, каналии и пр. прогресивни елементи, та е станал един масонски тюрлюгювеч, идеално мезе за руска водка. Там са Ахмед, Делян, Копринката, Гошето-Бърдоквата, Славчо Народния, даже преди известно време имаше и един Илия-пак в тия, когото Корпулентния наследи.  И една съвременна особеност - талибани и кърджалии играят по маанетата на Москва, каквото и да ви говорят. Тя много се кефи на всякакви такива ориенталски мотиви и от край време ги учи как да взривяват враговете си. 

Има един изход

 Да превърнем дефекта в ефект. Спокойно можем да рекламираме България като страната на кърджалиите, като ще обясняваме, че това са балкански талибани, родоначалници и духовни учители на афганските. А и нали Афганистан е един от кандидатите за наша прародина. Ще наместим фактите, то се знае.
  Може даже да припомним и светлия пример на Мустафа Байрактар, аянин на Русчук, който като най-влиятелен от главатарите на кърджалиите става ортак с другите двама най-лични дерибеи на онова време – Исмаил Сирозлу и Али Тепеделенли. Виждате, че и лексиката даже не се е променила. Изданията, които някога хвалеха мъдростта на Сокола сега го наричат дерибей.  

 Та Мустафа Байрактар става велик везир и даже си назначава за султан Махмуд Втори. Разбира се, разбойниците накрая се скарват пак, вадят ятаганите и започват да хвърчат глави. През 1808 година Мустафа Байрактар е убит. Предполагам, че му отрязват главата. Сега сме малко по цивилизовани, разбира се.
Но как се повтаря историята, а?