Този проектозакон за установяване на редовно ротационно присъствие на НАТО в Черно море, за приоритизиране на системите за наблюдаване и разузнаване на операциите на Русия в Черноморския регион, който няма съмнение, ще бъде гласуван и в двете камари на Американския конгрес, има и по-широко действие, по-широко приложно поле, коментира пред "Фокус" Елена Поптодорова, дългогодишен посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб в България.

"Не е само военната и икономическата сфера на отношенията, но също така изрично се подчертава засилено взаимодействие в политическата, в дипломатическата сфера, даже и медиите не са пропуснати от гледна точка на борба с дезинформацията, включително по отношение на събитията в района на Черно море", каза Поптодорова.

Според нея, дори много закъсня този проектозакон и това политическо усилие на администрацията и на Конгреса на САЩ.

"Истината е, че много отдавна, държавите, които сме крайбрежни, които имаме морска граница по Черно море, предупреждаваме за това, което в крайна сметка и настъпи – навлизане на Русия навътре в Черно море със стремеж да придобие пълен контрол върху него. Но някак не звучаха може би достатъчно тревожно тези предупреждения. А и защо да се лъжем, имаше един дълъг период, в който администрацията на САЩ хранеше илюзии за намиране форма на мирно споделяне на интереси с Руската федерация. Това исторически не е възможно, защото, ако от днес говорим за геостратегическите амбиции на Руската федерация, трябва да кажем, че това далеч не са нови амбиции. И в каквато и форма да съществува Русия, започвайки още от имперско време, минавайки през Съветския съюз, стигайки до Руската федерация, това винаги е било трайна геополитическа амбиция на Кремъл. Пак казвам, независимо от това каква власт съществува там. Така, че наистина този закон трябва да поправи изоставане, дефицити, недостатъци в американската стратегия и геополитика по отношение на района", добави Елена Поптодорова.

Според нея, любопитно се оказва това, че НАТО изпревари своя главен член, САЩ в разработването на такива планове и на такава политика. Истината е, че веднага след анексията на Крим, органите на НАТО започнаха най-сетне да разработват Черноморска стратегия на отбрана, на защита на държавите членки. Така че с приемането на този закон по-скоро ще се завърши това усилие от страна на съюзниците, членовете на Северноатлантическия алианс, да се осигури солидна защита на държавите, които са от западната страна на Черно море.

"За България това ще означава във всички случаи повишаване на защитния, отбранителния капацитет на страната, което няма да правим сами, самостоятелно, по ред причини. Веднъж – поради обективна неспособност, като говорим за способностите на Българската армия, но и втори път – поради много по-важното и далеч отиващо сътрудничество и съюзничество в рамките на Алианса. НАТО е организация на колективна отбрана и колективна защита. И поради това, както знаете и във Вилнюс, на срещата на най-високо равнище бяха практически приети тези най-нови планове на Алианса за засилване на отбраната по Източния фланг. И пак да го преведем на практически език. Най-малкото, няма да се допуска подобно нарушаване на морските граници на страната, няма да се допускат опити за заплаха, за сплашване на България от страна на Руската федерация, каквито очевидно има почти ежедневно", категорична е Елена Поптодорова.

"От самото начало на агресията на Русия срещу Украйна НАТО заяви ясно своята позиция, че няма да допусне тази война да се разлее отвъд границите на НАТО. Така че това е доста манипулативен подход. Използва се, разбира се, този законодателен акт от противниците и на НАТО, и на САЩ, за да се вмени някаква отделна, някаква свръхсамостоятелна и едва ли не агресивна роля пък на САЩ. Всичко, което се случва в момента във Вашингтон, то е в рамките, в контекста и при договаряне с вече 31 съюзници в НАТО, каза още Поптодорова.