„Това, което е било необходимо е да се анализира по-дълбоко, не само в условия на кампания, но в условия на обичайния живот между кампаниите, какво се случва с американските семейства, работници, млади хора, учащи се, защото там също беше изненада.“, казва Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и депутат в четири народни събрания, за резултатите от американските президентски избори. Днес тя гостува на Васил Данов в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж“. Елена Поптодорова е носител на Златния почетен знак на МВнР за принос за членството на България в ЕС и на Златен почетен знак за принос за българското членство в НАТО.

Според Елена Поптодорова стратезите на Демократическата партия не успяха да предвидят тоталното разместване на електоралните пластове в САЩ. Според нея иронично е, че класическите избиратели на Демократическата партия гласуваха за Доналд Тръмп. „Тръмп заложи на своята обичайна характеристика. Той беше казал някога, че има едно такова качество или една способност да я наречем, да предизвиква гняв. Той има тези абсолютно отдадени, верни, обожаващи го последователи и съответно много гневни, яростни противници. Яростните противници се оказаха по-малко на брой в крайна сметка. Стана така, че тази работническа класа, да я наречем, макар и съвременна, с нови технологии и т.н., тя, едно е средната, а добавяме към нея и работническата, което е голям удар за демократите, всички тези професионални съюзи, един-два подкрепиха Камала Харис, но един от най-големите, който е на превозвачите, т.нар. „камионаджии“, които са част от историята на Америка даже, отидоха на страната на Тръмп. И другата огромна изненада, още повече, ако се сравняват числа от предишните кампании, рязка смяна в ориентацията на, да ги наречем малцинствата, тези уязвими групи - латиноси, чернокожо население, изведнъж се оказа, че една много сериозна част от тях се е отляла към Тръмп. Това беше под повърхността, което никой не го улови, никой не го усети. Една от големите изненади е, че немалка част от самите имигранти подкрепиха Тръмп.“

За ролята на българската дипломация в процеса по спечелване на политическия елит на САЩ за това България да се присъедини към НАТО Поптодорова си припомня: „Това беше уникално време. И до ден днешен си спомняме тия, които бяхме съзаклятници ли да кажа, съратници ли тогава, защото естествено, по обясними причини Америка беше решаващата държава член на НАТО от гледна точка на набиране на политическа подкрепа за това членство и в САЩ това не е само решение на съответната администрация. То минава през Конгреса. Разбира се ратификациите ставаха и в европейските държави, но нищо не можеше да се сравни с трудността и значението на тази ратификация в Конгреса, включително заради много силната независимост на сенаторите особено и на конгресмените.“

Тя разказва, че още преди време многократно е разговаряла и обяснявала на американски конгресмени и сенатори, че САЩ неправилно подхожда към русия. Според нея американските политически мъже са гледали на България като на посткомунистически параноици и според тях Черно море не се е считал за стратегически регион. „В днешно време, след нападението на русия над Украйна, вече сме първа точка в дългия списък от рискове и заплахи, с които трябва да се справя НАТО.“