Правната комисия на Европейския парламент разгледа своя проектодоклад относно новата директива за превантивно преструктуриране и предоставяне на втори шанс на бизнеса в ЕС, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ .

По време на дебата българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев заяви: "Считам, че в максимална степен трябва да гарантираме справедливия баланс между интересите на длъжника и тези на неговите кредитори“. Целта на предложението е да се намалят основните пречки пред свободното движение на капитали, произтичащи от различията в рамките за преструктуриране и несъстоятелност на държавите членки. Така ще се гарантира достъпът до ефективни правни инструменти за преструктуриране и ще се даде втори шанс на жизнеспособните предприятия и предприемачите във финансови затруднения.

Емил Радев подчерта, че даването на втори шанс на предприятията, а и на физическите лица, е важна стъпка към стимулиране на бизнеса, към премахване на страха от провал за младите предприемачи и към облекчаване на много физически лица, изпаднали в свръхзадлъжнялост. „Свръхзадлъжнялостта на физически лица представлява значим икономически и социален проблем. 11.4% от европейските граждани постоянно имат просрочени плащания, които често представляват битови сметки“, посочи българският евродепутат.

Качеството на рамките относно преструктурирането и несъстоятелността, установени от държавите членки, влияе пряко на процентите на събиране на вземанията от страна на кредиторите. Съгласно показателите на Световната банка процентите на събиране на вземанията в ЕС варират между 30% в Хърватия и Румъния и 90% в Белгия и Финландия.

Забелязва се, че процентите на събиране на вземанията са по-високи в икономики, в които преструктурирането представлява най-често използваното производство по несъстоятелност. В такива икономики кредиторите могат да очакват да възстановят средно 83% от своите вземания в сравнение със средно 57% при процедури по ликвидация. В България степента на възстановяване за защитените кредитори в производствата по несъстоятелност е 34.9%.

С предложението за директива държавите членки се приканват да разширят прилагането на принципите за опрощаване на задължения, така че да бъдат обхванати и физически лица, които не са предприемачи, т.е. потребителите. През последните години редица държави членки приеха или реформираха националното си законодателство относно несъстоятелността на потребителите, като отчетоха, че е важно да създадат условия за опрощаване на задълженията на потребителите и предоставяне на втори шанс.

Не всички държави членки обаче са приели такива закони и сроковете за опрощаване на задълженията на свръхзадлъжнели потребители продължават да са много дълги. „Надявам се и в България скоро да започне да се прилага законодателство, с което ще се опростяват несъбираемите дългове на потребителите“, коментира Емил Радев, който от години предлага въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на задълженията на физическите лица.