Енергия има, масовост няма: защо протестите не се превръщат в политически капитал

Със сигурност на организаторите на протестите им се иска да достигнат масовостта и енергията на спонтанните протести от 2013-та или на тези от втората половина на 2013-та, но за момента обективно фактите не подкрепят тезата, че протестите са масови, с което не искам да омаловажа всеки отделен участник в тях. Това каза политическият анализатор Георги Харизанов в предаването "България, Европа и светът на фокус" по радио "Фокус".

Това, че има протести е чудесно за една работеща демокрация. Така трябва, всеки трябва да е свободен сам да изрази волята си, симпатиите си или нехаресването на всеки един политик по какъвто начин намери за добре, когато и където намери за добре. Но да си говорим за масови протести към момента е по-скоро пожелателно от страна на тези, които ги организират и ги подкрепят и е далеч от обективността, когато човек не е замесен нито в лагера "за“, нито в лагера "против“, аргументира позицията си анализаторът. 

По темата накъде е насочено гражданското недоволство в момента, той обясни.

"Много са различни случаите. Недоволството срещу бюджета такъв, какъвто е очевидно е насочено към законотворците. Недоволството за случващото с варненския кмет Благомир Коцев е насочено срещу съдебната система и влиянието, което се приписва по инерция като че ли на управляващите в момента, на силните политици в момента. И има много по-малки, по-различни граждански протести – има протести по делата за жертви на пътно-транспортни инциденти, има протести по квартали в София. Има най-различни протести".

Според Харизанов да се посочи един общ адресат би било грешка, тъй като те са много различни в генезиса си:

"Но разбира се дежурно винаги, това е нормално и логично, техен адресат са управляващите, които и каквито да са те в момента, в който тези протести се случват".

Анализаторът посочва, че протестите са белег на зреещото гражданско недоволство, което винаги е било факт.

И допълва: "За разлика от предишни ситуации, не се вижда политическа сила, която да поведе протеста и да съумее да го капитализира, в смисъл на това да привлече протестиращите като свои поддръжници, симпатизанти, бъдещи гласоподаватели. Видно от социологията това не се случва. Една от причините да не се случва е, че при деветпартиен парламент и още повече партии, участващи в политическия живот, и при толкова разнородни протести, протести с толкова различни каузи, с толкова различни организатори, с толкова различни участници, е много трудно да се каже: ето вижте, тази политическа партия печели, тя качва, тя вдига".

"Видно е от социологията, че такава няма, и като казвам социологията, имам предвид общо целия сектор социология, оставяйки под общ знаменател, колкото и понякога това да е погрешно, и гледайки най-малкото общо кратно и общото кратно въобще между всички най-различни социологически проучвания, защото самите агенции често са подозирани в пристрастия, в манипулации, но всички показват общо взето едно и също, а то е, че водещите политически сили, тези, които съставиха управляващата коалиция, продължават да стоят стабилно, ГЕРБ продължава да е първа политическа сила. И да има някак си размествания, те са по-скоро, да перифразирам футболния език, в средата на таблицата, а не по нейните върхове", коментира още политическият анализатор Георги Харизанов.