Целта на новосформираното редовно правителство е „да върне България на картата като незаобиколим фактор не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа“, заяви пред бТВ Жечо Станков, енергийният министър в кабинета на Росен Желязков.

„Действително последните няколко години се задълбочиха определени казуси в енергетиката. Аз го отдавам на това, че многото кратки служебни правителства плюс кратките мандати на редовните правителства, в които се поемаха неизпълними ангажименти към Брюксел, влошаваха състоянието на енергетиката.“ - посочи той. 

Ще има ли ново отлагане на либерализацията в енергетиката?

Либерализацията на пазара на електроенергия трябва да започне от 1 януари 2026 година. След тази дата Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) няма да определя цената на тока за бита.

Това означава, че домакинствата ще могат да избират сами доставчика си на ток.

До момента датата за началото на либерализацията беше отлагана няколко пъти.

„Това кога ще започне е изцяло в ръцете на народното представителство, но искам да уверя всички български граждани, че който и от сценариите да бъде приет – дали в средата на годината да има преходен период, или да бъде отложено във времето, държавната енергетика е готова, за да не изложи по никакъв начин домакинствата на удар под високите цени на тока“, увери министър Станков.

„Подготвили сме механизъм, ако от 1 юли стартира преходния период за либерализацията, с първата си сметка за електроенергия, ако до момента вие сте получавали сметка за ток в рамите на 150 лева, а след либерализацията на пазара ви пристигне сметка от 400 лева, то да има отделен ред с минус 250 лева, за да може отново сумата, която плащате към електроразпределителните дружества, да е такава, каквато е към момента“, каза той.

Завръщането на Владимир Малинов в „Булгартрансгаз“
 
Начинът, по който доскорошният енергиен министър Владимир Малинов скоростно се върна в „Булгартрансгаз“ като част от Управителния съвет на дружеството, предизвика недоволство у „Продължаваме Промяната“. Според тях това е в разрез със Закона за противодействие на корупцията.

Те поискаха изслушване на министър Станков в Народното събрание по случая. 

„Колегите от ПП са насрочили изслушване в сряда. На първо място апелирам към тях да се запознаят със Закона за публичните предприятия. Министърът на енергетиката няма право да се меси директно в управлението на дружеството и затова тези тип дружества като „Булгартрансгаз“ имат двустепенна форма на управление – Надзорен и Управителен съвет“, каза мин. Станков.

И уточни, че именно Надзорният съвет е взел решение за възстановяване на Малинов като член на борда и това е одобрено от регулатора.

Той обяви още, че всичко това ще обясни в сряда, когато отиде в парламента. 

Авариите с тока – какви обезщетения ще получат пострадалите?

Близо месец след като хора в Централна и Северна България останаха без ток по празниците държавата обеща компенсации. А обезщетението следва да бъде приспаднато от сметките им за ток през януари.

„За жалост, няма как да върнем времето назад, но това, което предприехме като действие, средствата, които са осигурени от държавата, в рамките на 2 милиона и 200 хиляди – да намерим възможно най-бързия начин тези пари да стигнат до хората. Още в понеделник събрах електроразпределителните дружества и се съгласихме, че най-правилният начин е това да се случи през сметката за електроенергия“, каза министър Станков.

Той увери, че всяко домакинство, останало за 24 часа без ток, ще получи 30 лева и за всеки започнат 12-и час – допълнително по 20 лева. Това ще бъде извадено от сметките за електроенергия след 25 февруари.

„Важно за мен беше това да се случи без никаква административна тежест, без да се налага тези хора да ходят до който и да е клиентски център, за да попълват документи, а напротив – това да се случи по автоматичен начин“, допълни Станков.

По думите на министъра тази помощ от страна на държавата не отменя задължението на електроразпределителните дружества също да изплатят помощ на база искане от самите домакинства.

„Тук аз виждам проблема, защото не смятам, че домакинствата трябва да гонят в този процес. С други суми – след като е имало проблем с услугата електрозахранване, те да ходят да подават някъде документи, този процес трябва да е от обратна страна – дружествата да бъдат длъжни да компенсират домакинствата. Именно по такъв законопроект работим в момента в министерството“, каза той.

Компенсациите за бизнеса – какво се случва?

Едно от първите решения на кабинета „Желязков“ беше удължаване на програмата за компенсации за бизнеса заради изключително високите цени на тока. Това важи в срок до три месеца.

„Средствата за компенсации за българския бизнес не се е налагало през годините да идват от държавния бюджет – те отново идваха с до 90% от държавните дружества в сектор „Енергетика“. Срокът е от три месеца защото в момента имаме удължителен закон за държавния бюджет в рамките на три месеца“, каза министър Станков.

Той поясни, че всичко над 180 лева на мегаватчас до средната пазарна цена ще се компенсира през фонд „Сигурност“ на електроенергийната система.

„Не само че гарантираме запазването на тяхната конкурентноспособност и  десетките хиляди места в енергоемките бизнеси, но и ги поощряваме да повишат заплатите с тези средства, които спестяват“, уточни той.

Припомняме, че преди дни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България – Васил Велев, поиска национален механизъм за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията, който да бъде вкаран в постоянен закон.

Законът ще се активира или деактивира в зависимост от това дали има, или няма криза.

Министър Станков обяви, че категорично подкрепя такава идея, но при някои условия:

„Подкрепям го, естествено, но трябва да отчетем кои са стратегическите отрасли. Няма как да продължим да даваме на калпак, на всички. Трябва да определим кои са тези отрасли и да насочим тази помощ към тях“.

Отложени реформи в енергетиката

България е единствената държава, която не е получила втория транш от Плана за възстановяване и устойчивост, което се дължи и заради неслучили се форми в енергетиката.

„Реформите, които в момента стоят на дневен ред, бяха поети от редовното правителство на Кирил Петков. За съжаление, аз като енерггиен зам.-министър тогава до април 2021 г., не успях да ги убедя, че не трябва да поемат тези ангажименти в следващото редовно правителство. Сега са на дневен ред тези ангажименти и трябва да намерим начин, по който да ги изпълним“, заяви министърът.

Той уточни, че ангажиментите, които не е трябвало да се поемат от правителството на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, са три – пътната карта, либерализацията на тока и изваждане на две от стратегическите дружества от шапката на БЕХ (Българския енергиен холдинг).

„Във връзка с пътната карта, последното заседание в парламента беше толкова критично, че всички вече бяха в предизборна кампания. Самата карта като такава е документ, не е закон или регламент. Аз съм на мнение, че в момента политическите сили ще намерят начин да се приеме този документ“, каза той.

„Във всички стратегически документи, които сме заложили, гарантираме енергийната сигурност на страната със запазване на въглищните си централи до 2038 г. Тази пътна карта по никакъв начин не пречи централите да работят дотогава“, увери още министърът.