След потвърждението на министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович, че налагането на мерки срещу Сърбия - заради терористичната атака срещу косовската полиция в село Банска, е обсъдено сред страните-членки на Европейския съюз, бившият косовски министър на външните работи Енвер Ходжай заяви, че това е последният момент ЕС да действа или "вече няма да се приема като сериозен посредник" в диалога. 

„ЕС, с липсата на воля да наложи санкции на Сърбия, няма да бъде възприет като сериозен посредник в диалога, нито като надежден политически фактор за бъдещето на Балканите“, коментира Ходжай пред "Албениън пост".

Според заместник-председателя на парламента на Косово, Сърбия с акта на агресия, който извърши срещу Косово, показва, че се държи „като Русия спрямо Украйна“ след анексирането на Крим и окупацията на Донбас през 2014 г. и като Иран спрямо страните от Близкия изток.

По думите на Авни Арифи, бившия ръководител на преговорния екип на Косово в техническия диалог със Сърбия, "би било абсурдно" да не се наложат мерки срещу Сърбия, тъй като организирана терористична група е влязла в Косово от тази страна. Най-малко 30 обучени членове, военни и паравоенни са били спонсорирани и подкрепяни от Белград.

„Това е чиста ситуация на обучение, въоръжаване и изпращане на терористична група в друга държава с цел дестабилизиране и нарушаване на нейния конституционен ред. Би било абсурдно Сърбия, като страна кандидат за членство в ЕС, да премине през това без никакви наказания“, каза Арифи.

Въпреки това мерките на Европейския съюз срещу Косово, наложени на 4 юли, продължават да са в сила поради пренебрежението на правителството към ескалацията на ситуацията в Севера, докато според Ариф те изобщо не е трябвало да бъдат налагани.

„Мерките срещу Косово никога не трябваше да бъдат налагани и те бяха наложени по други причини, но все още е безсмислено да ги поддържаме“, добави той.

На същото мнение като Ходжайн и Ариф е и бившият посланик на Косово в Рим Алберт Пренкаи, който посочи, че като се имат предвид паравоенните и военни предприятия на Сърбия, както и липсата на конструктивност в диалога, международната общност трябва да вземе мерки за налагане на санкции на Сърбия.

„Налагането на санкции срещу Сърбия не трябва да се смята за установяване на симетрия с Косово, а трябва да се наложи като мярка за санкциониране в много области“, подчерта Пренкай.

Посланикът смята, че това, което "може да е тревожно за международната общност", е, че налагането на санкции на Сърбия може да ориентира страната повече към Москва, отколкото към привеждането в съответствие с Брюксел и Вашингтон.

„След събитията от последните няколко години, които са свързани с войната Украйна-Русия и геостратегическата необходимост тази география на Югоизточна Европа и с нея Сърбия да се изравни с евроатлантическата ос, мисля, че някои важни фактори може да се поколебаят да наложат санкции на Сърбия“, обясни той.

Въпреки видеодоказателството от дрона, публикувано от правителството на Косово, където се вижда как терористите тренират в Сърбия преди да влязат в Косово, говорителят на Европейския съюз Петер Стано заяви, че разследването е в ръцете на полицията и че те ще решат след края на разследванията дали ще санкционират държавата зад терористичната атака, при която беше убит сержант Африм Бунджаку.

Европейската комисия (ЕК) също може да приема мерки автономно, без съгласието на всички страни-членки, както направи срещу Косово преди няколко месеца. /БГНЕС