Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) на Европейския парламент се очаква да гласува тази вечер проекторезолюция, в която се настоява Еврокомисията да продължи да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, предаде кореспондентка на БНР.

В документа се отправя искане ЕК да използва всички други налични инструменти, включително процедури, свързани с  нарушаването на европейските ценности, мярката за върховенство на закона и инструментите на бюджета.

Проектът е изготвен от председателя на ЛИБЕ - испанския социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар. Като основание се посочва обмяната на мнения, направено от членовете на мониторинговата група за България на 28 август в Европейския парламент, когато премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев отказаха да се явят и пратиха заместници.

Гласуването става само ден след като Еврокомисията огласи докладите за върховенството на закона в страните членки на съюза. България бе критикувана за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, липсата на отчетност на главния прокурор, както и за липсата на прозрачност при собствеността на медиите и атаки срещу журналисти. Еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Йоурова бе категорична, че мониторингът над страната ни ще продължи докато необходимите реформи не бъдат завършени.

ИЗ ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯТА

В документа Европарламентът „изразява дълбоко съжаление, че развитието в България доведе до значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“.

По отношение на инициативата на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова конституция се казва, че „ всяка конституционна реформа трябва да бъде обект на задълбочен и приобщаващ дебат и въз основа на подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено с гражданското общество, и да бъде приета с възможно най-широк консенсус“.

За измененията на Изборния кодекс се отбелязва с тревога, че стават седем месеца преди редовните избори, докато Венецианската комисия препоръчва да не се правят такива промени по-малко от година преди избори.

Във връзка с това обръща внимание, че е вредна „практиката за прибързано правене на законодателство от управляващото мнозинство, често без подходящи дебати или консултации със заинтересованите страни, и отбелязва много ниското обществено доверие в тази институция (Народното събрание)“. По отношение на парламента посочва и ограничаването на достъпа на журналисти до депутатите в сградата, „като по този начин се възпрепятства медийният контрол върху работата на законодателнта власт“.

Като системен (най-тежък) проблем се изтъква „липсата на ефективни механизми за отчетност“ на главния прокурор. Забелязани са и гражданските протести срещу неговото избиране през миналата година. Отправя се критика и към начина, по който функционира Висшият съдебен съвет.

В проекторезолюцията пише, че Европейският парламент „изразява безпокойство от системната липса на разследвания на корупция на високо равнище и осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат всеобхватни проблеми в съдебната система, а общественото доверие в съдебната система остава ниско поради усещането, че магистратите са податливи на политически натиск и не въздават безпристрастна справедливост“.

Еропарламентът показва добра осведоменост за скандалите в България на високо равнище и „ посочва необходимостта задълбочено разследване на твърденията за корупция на високо равнище, произтичащи от звукозаписи през лятото на 2020 г. (Бойко Борисов – б.р.), „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, либийския танкер, морското имение в Росенец (Ахмед Доган - б.р.), предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Банката за развитие, които скандали означават дълбоки и системни слабости в правовата държава и антикорупционните мерки в България“.

Медии

Документът „изразява силна тревога от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските власти да създадат благоприятна среда за свободата на изразяване, по-специално чрез увеличаване на прозрачността на собствеността върху медиите, предотвратяване на прекомерната концентрация на медийната собственост и дистрибуторските мрежи (Делян Пеевски – б.р.), включително чрез правилно прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и отмяна на преследването на клеветата през Наказателния кодекс; подчертава необходимостта да се направи съставът и мандатът на Съвета за електронни медии по-независим и ефикасен; ЕП е разтревожен от съобщенията за продължаващата практика на влияние върху медиите чрез избирателно разпределяне на средства от Евросъюза за угоднически на правителството медии“.

Европарламентът "отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските власти да осигурят по всяко време защита на журналистите и следователно тяхната независимост; категорично осъжда случаите, когато критични за правителството журналисти стават обект на очернящи кампании, и призовават българските власти да пресичат тези недемократични практики; осъжда случаите на насилие срещу репортери и унищожаване на техническото им оборудване; настоятелно призовава българските власти да стартират всеобхватно разследване на всички случаи на насилие, използвано срещу журналисти, които отразяват протестите; призовава българските власти да гарантират, че полицейските служители и други служители зачитат свободата на печата и позволяват на журналисти и медийни специалисти да отразяват демонстрациите безопасно; подчертава, че насилието от страна на държавни служители е в противоречие със задължението на държавите-членки да подкреят свободата на печата и да защитават безопасността на журналистите.“ 

За протестите

Европарламентът „изразява своята недвусмислена подкрепа за хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация; твърдо вярва че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава и подкрепя правото на хората на мирен протест; осъжда всяка форма на насилие срещу мирни демонстрации; подчертава, че свободата на изразяване и свободата на информацията трябва да се зачитат по всяко време; подчертава, че използването на насилие и непропорционалната сила е неприемливо; изразява по-специално ужас от твърденията за използване на сила срещу жени и деца, включително деца с увреждания“.

Заедно с това ЕП „е разтревожен от незаконните и прекомерни ревизии на частни фирми, които  публично изразяват подкрепа за протестите; осъжда насилствените и непропорционални действия на полицията по време на протестите през юли-август-септември 2020 г.; призовава българските власти да осигурят пълно, прозрачно, безпристрастно и ефективно разследване в действията на полицията“.

Наказателни практики

В документа се осъждат“ нехуманните условия в българските затвори, посочени от Европейски съд за правата на човека, включително наличието на пренаселеност, лоши санитарни условия и мизерия, неадекватни медицински грижи и продължително прилагане на ограничителен наказателен режим“.

Изразява се „дълбока загриженост от факта, че в над 45 решения на Европейския съд на правата на човека срещу България, властите не са спазили своето задължение за провеждане на ефективно разследване“. Това се определя като „системен (най-тежък) проблем“ и се добавя, че „ има 79 знакови решения срещу България в очакване на изпълнение“. 

Омраза и дискриминация

ЕП „осъжда всеки случай на реч на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи, и призовава властите да реагират енергично на случаи с реч на омразата, включително от политици на високо ниво“.

Една от малкото похвали в документа звучи така: „приветства съдебната забрана на ежегодния неонацистки митинг „Луков марш“, както и започналото срещу организацията зад нея БНС (Български национален съюз – б.р.)“.

Изразява се съжаление, че България не е ратифицирала Истанбулската конвенция, и се осъжда превратното тълкуване на нейното съдържание чрез "широка кампания за дезинформация и негативно медийно отразяване на темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии".

(Източник: Сега)