Европейският парламент ще поиска от Европейския съюз (ЕС) да спре преговорите за присъединяване със Сърбия, докато Сърбия не наложи санкции на Русия. Това се посочва в проектодоклада за новата стратегия на ЕС в процеса на разширяване от 26 септември, до който Радио Свободна Европа (РСЕ) има достъп.

„Да се даде приоритет на привеждането в съответствие на присъединяващите се държави към общата външна политика и политика за сигурност на ЕС и да ес осъществи напредък в преговорите за присъединяване със Сърбия, само ако страната се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия“, се посочва в проекта.

В предложения документ сред компромисните изменения евродепутатите включиха и финансови условия.

По-нататъшната финансова подкрепа за Сърбия, както се посочва в текста, ще зависи от отношението на Белград към Москва, но също и от напредъка в демокрацията, върховенството на закона и „приемането на ценностите и приоритетите на ЕС“.

„Да се преразгледат всички фондове на ЕС за Сърбия в тази светлина, особено всички проекти, финансирани по Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани, за да се гарантира, че всички разходи на ЕС са напълно в съответствие със собствените стратегически цели и интереси на ЕС“, гласят компромисните изменения.

Уточнява се, че компромисните изменения са онези изменения, които са включени в окончателния проект и които са резултат от споразумение между основните политически групи и докладчиците в сянка.

Тези изменения винаги се гласуват при окончателното гласуване, тъй като са резултат от споразумение.

Авторът на документа Тонино Пикула обясни пред Радио Свобода Европа, че този доклад призовава за прекратяване на преговорите за присъединяване.

„Ние обуславяме тяхното продължаване при спазване на политиката на ЕС спрямо Русия и напредък в ключовите реформи“, подчерта Пикула.

Членовете на Европейския парламент ще обсъдят проекта на доклада в комисията по външна политика на 13 октомври, а окончателният вариант на проекта ще приеме формата на резолюция на Европейския парламент на гласуване, което се очаква през ноември.

Резолюциите на Европейския парламент не са правно обвързващи за държавите-членки или други европейски институции.

Европейските социалдемократи, втората по големина група в Европейския парламент, вече обявиха, че смятат, че ЕС не може да продължи преговорите за присъединяване със Сърбия, ако тя не се съобрази със санкциите на ЕС срещу Русия и обявиха, че това ще бъде включено в предстоящия доклад на ЕП за разширяването.

Сърбия е единствената държава в региона, която не е наложила санкции на Русия

От началото на войната в Украйна ЕС редовно иска от Сърбия да наложи санкции на Русия в съответствие с решенията на Съюза. Държавите-кандидатки за членство в ЕС следва постепенно да приведат в съответствие своите външни политики с тези на ЕС, включително по отношение на санкциите.

Сърбия е единствената страна в региона, която не е наложила санкции на Русия, докато останалите страни от Западните Балкани са хармонизирали всички свои политики с тези на ЕС.

Миналата седмица министрите на външните работи на Сърбия и Русия Никола Селакович и Сергей Лавров подписаха в кулоарите на 77-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк План за консултации между своите министерства за периода 2023-2024 г. ЕС реагира, като подчерта, че е "сериозно загрижен" от подписването на този документ и че по този начин Сърбия изпраща сигнал, "че възнамерява да засили сътрудничеството си с Русия".

Най-вероятно няма да има напредък в процеса на присъединяване през 2022 г.

Сърбия води преговори за членство в ЕС от 2014 г. Върховенството на закона, както и отношенията с Косово се смятат за ключови елементи, които определят напредъка на процеса на присъединяване. Но от началото на войната в Украйна на 24 февруари, отношенията с Русия също станаха важни и те ще бъдат ключови за решението за откриване на нов клъстер.

Сърбия имаше сравнително ниска степен на привеждане в съответствие с политиките на ЕС, именно поради несъгласуване с решенията, засягащи Русия. Тъй като по правило страната, която се стреми към членство, трябва да съобрази 100% политиките си с тези на ЕС до навечерието на пълноправното си членство, до началото на тази година, не беше упражняван толкова рязък натиск върху официален Белград.

Агресията на Русия срещу Украйна, обаче, промени подхода на институциите в Брюксел и от Сърбия редовно се иска да наложи санкции на Москва, тъй като е единствената страна в региона и на континента, която досега не го е направила.

Последният път, когато Сърбия отвори четвърти клъстер, свързан със зеления дневен ред, беше през декември 2021 г., т.е. преди войната в Украйна.

Според Европейската комисия - институцията, която оценява готовността на една страна в интеграция, Сърбия е готова да отвори клъстер три, който се отнася до конкурентоспособността и приобщаващия растеж. Този клъстер по принцип трябва да бъде открит през декември тази година.

Сега обаче дипломатически източници твърдят, че 2022 г. ще мине без напредък в преговорите за присъединяване, именно заради отношенията на Сърбия с Русия.

Единствената въпросителна в момента остава дали през декември да се проведе политическа междуправителствена конференция със Сърбия, където няма да има отваряне на клъстери, но ще даде възможност за открито обсъждане на всички невралгични въпроси.

Според източници на РСЕ, държавите-членки са разделени по този въпрос.

Докато всички страни са на мнение, че Сърбия не заслужава отварянето на клъстера, има такива, които смятат, че е добре да има политическа междуправителствена конференция, за да се потвърди необходимостта Сърбия да въведе санкции срещу Русия.

Друга група държави-членки смята, че не трябва да се предприема никаква стъпка в процеса на преговори за присъединяване, дори и политическа междуправителствена конференция (независимо от факта, че няма да има отворени клъстери), докато Сърбия поддържа близо отношения с официална Москва. /БГНЕС