Европейският парламент ще гласува утре резолюция, свързана с предприетите от властите в Букурещ законови промени в борбата с корупцията. Това показва дневният ред за започващата тази вечер сесия на ЕП в Страсбург.

Очаква се резолюцията за Румъния да не съдържа призив за задействане на чл. 7 от договора за ЕС - лишаване от право на глас, както вече бе направено спрямо Полша и Унгария.

Също утре в Страсбург и Брюксел Европейската комисия ще представи докладите по механизма за сътрудничество и проверка за Румъния и България. Очаква се това да не бъдат последните доклади по механизма.

В сряда ЕП ще обсъди необходимостта от въвеждане на общоевропейски механизъм за наблюдение на състоянието на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Очаква се евродепутатите да призоват ЕК да възобнови годишните доклади за корупцията в ЕС. В проект на резолюция се уточнява, че правната рамка за подобни постоянни оценки бе приета през 2014 г. и бе приложена досега само веднъж, през миналата година.

Отбелязва се, че по-рано тази година комисията предложи занапред отпускането на средства от ЕС да бъде обвързано с върховенството на закона. Предлага се този нов общ механизъм да замести докладите, подготвяни досега за България и Румъния.

Тази вечер ЕП ще обсъди предложение за мерки срещу държавите, които дискриминират малцинствата. Предвижда се да бъде отправен призив ЕК да подготви правила за минималните стандарти в това отношение. Очаква се евродепутатите да призоват страните от ЕС да осигуряват гражданство и спазване на основните човешки права на всички роми.

Утре евродепутатите ще се запознаят с доклад, в който се предлага по-щедро предоставяне на хуманитарни визи за мигранти. В документа се посочва, че около 90 на сто от мигрантите, получили международна закрила в ЕС, са достигнали Европа по незаконни начини. Добавя се, че от 2000 г. насам поне 30 000 мигранти са загинали напът към ЕС. Предлага се държавите от ЕС да издават хуманитарни визи, за да могат мигрантите да навлизат в Общността и тогава да подават молби за международна закрила.

В сряда ЕП ще приеме нов призив за налагане на оръжейно ембарго срещу Саудитска Арабия. В проекта на резолюцията се отбелязва, че износът на оръжие допринася за миграцията. От 2013 до 2017 г. делът на ЕС в световния оръжеен износ е бил над 27 на сто и така Общността заема второ място след САЩ (34 на сто), а трета е Русия (22 процента). През 2015 и 2016 г. са отчетени най-високите бройки на предоставените разрешения за износ на оръжия от началото на събирането на данни в ЕС, на обща стойност 195,95 милиарда евро през 2015 г. и 191,45 милиарда евро през 2016 година.

Уточнява се, че 40,5 на сто от разрешенията за износ на оръжия са предоставени на държави от Близкия изток и Северна Африка, на стойност 77,5 милиарда евро. На Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ) се пада по-голямата част от този износ на стойност 57,9 милиарда евро. В някои случаи оръжията, изнасяни например за Саудитска Арабия, ОАЕ и членовете на водената от Саудитска Арабия коалиция, са били използвани в Йемен, пише в доклада.

Допълва се, че този износ е в нарушение на международните правила, като някои държави от ЕС са го прекратили (Испания, Германия и Холандия), докато други продължават да доставят военни технологии. Заявява се, че тази разлика в предприеманите действия може да подкопае целия европейски режим на надзор над оръжията.

ЕП е потресен от количеството произведени в ЕС оръжия и боеприпаси, които бяха открити в ръцете на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, се посочва в проекта на резолюцията. Отбелязва се, че България и Румъния не са приложили ефективно общата позиция на ЕС за повторните оръжейни трансфери, които са в разрез със сертификатите за краен потребител. Очаква се ЕП да призове всички държави от ЕС да отказват подобни трансфери занапред, особено за САЩ и Саудитска Арабия.

Предлага се въвеждането на задължение държавите от ЕС да отказват разрешения за оръжеен износ, ако съществува ясна заплаха предназначените за износ военни технологии или оборудване да бъдат отклонени.

Според ЕП има неотложна необходимост от повишаване на ролята на представителствата на ЕС за подпомагане на държавите в Общността при техните оценки за опасностите, свързани с разрешенията за оръжеен износ и упражняването на надзор върху крайните потребители, след извършване на доставката и проверки на място. Предлага се преценката дали дадена държава от ЕС да изнася в определена посока оръжие и военни технологии да остане на националните власти.