Ситуацията в Милано е взривоопасна, въпреки че мерките се разпускат с всеки изминал ден. Звучи страшно, но това е оценката на един от най-уважаваните италиански епидемиолози Масимо Гали. Той е ръководител на отделението за инфекциозни болести в миланска клиника. По думите му, разхлабването на мерките сега е експеримент, който трябва да се следи много стриктно и при нужда да се предотврати.

Италия си стъпва на краката. Хората вече са навън, а случаите на коронавирус намаляват. Така изглежда картината в страната с днешна дата. Но това, според учените, е привидно. Д-р Масимо Гали казва, че вирусът е спрян, но не и премахнат.

Опасността се крие там, където най-малко личи – при хората без никакви симптоми. Няма данни колко от хората, които са били по домовете си, всъщност са преносители на вируса без индикации. Сега те ще се смесят с останалите по улици, магазини и работни места.

„Решението да се отворят почти всички сфери на живота, да се отворят магазини, фабрики беше неизбежно като се има предвид накъде е тръгнала икономиката. Но нямаме пълна гаранция, че ще избегнем рестарт на епидемията. Перспективата да изникнат нови огнища очевидно трябва да се вземе предвид и естествено трябва да се направи опит да се предотврати”, обясни д-р Масимо Гали в ефира на Нова телевизия.

„Наблюденията са фундаментални - взимане под внимание индикациите, следене за използване на маските, за спазване на дистанция поне метър и половина. Няма пълна гаранция, че използването на маски е достатъчно, за да блокира разпространението на вируса. Например училищата останаха затворени. Защото събирането на деца в една и съща стая за по 5 часа е опасно. Класната стая може да стане инкубатор на заразата и няма как да накараме децата да спазват дистанция.

Най-добре ще е, ако тестваме много повече хора – колкото повече, толкова по-добре, за да преценим на какъв етап сме”, обясни д-р Гали.

Самият той е подел кампания – предоставя тестове на тези, които искат да проверят дали носят вирус.

„Има много хора, които не знаят и трябва да им се даде шанс за тестване”, смята лекарят.

„Има огромен процент хора, които са инфектирани, но не са развили каквито и да е симптоми. Вирусът може да присъства дълго време. Имам пациент, който е позитивен от края на февруари. И е заразен от тогава. Инфекцията остава седмица, след седмица, след седмица. 6-7- 8 седмици. Не знаем дали веднъж почувствал се добре, пациентът все още е инфектиран. Така че тестване, тестване и пак тестване. Това е начинът да се проследи циркулацията на вируса, да се тества и да се проследяват контактите на тези лица”, смята д-р Гали.

Според епидемиолога сега това е особено важно и фактът, че случаите са намалели, не трябва да отслабва бдителността ни.

„Опасявам се, че не го правим в достатъчна степен, специално в моята страна. Практически невъзможно е да се тества цялото население, но е много важно да се тестват хора, които са имали контакти с инфектирани и хора със симптоми. Сега имаме много хора със симптоми, за които не можем да осигурим тестове, никакви видове тестове. Трябва да наблюдаваме много внимателно какво ще се случи след отварянето на всички активности. Да следим из късо експеримента. Наричам го експеримент, защото нямаме предишни данни или изследвания, на които да се базираме какъв ще бъде ефектът”, обясни д-р Гали.

По думите му прогноза за това кога евентуално ще се появи втора вълна на епидемията ще може да се направи след 2-3 седмици.

„Втората вълна е просто хипотеза и не можем да предвидим точен период. Говори се за втора вълна през есента. Но как, в каква модалност може да се прояви, не се знае”, обяснява епидемиологът. И няма човек на земята, който може да каже, смята Гали. Но е добре обществото да бъде предупредено за подобен сценарий.

„SARS 1 се появи през ноември 2002 г. и изчезва през юни 2003 г. С официално 8098 случая в света, но с по-малко от 2 000 случая извън Китай. Възможно е поведението на коронавируса да е като на SARS 1. Не зная. Никой не знае. Не е толкова лесно вирус, които има способността да инфектира милиони, да изчезне за няколко седмици или месеци. Не знаем каква стратегия ще предприеме вирусът. Не виждам възможност за огромна промяна скоро, защото този вирус може да приема много мутации. Но не толкова бързо, колкото други вируси, които познаваме. Трябва да се организираме, така че да живеем с вируса. Неправдоподобно е да се мисли, че вирусът ще изчезне скоро”, обяснява епидемиологът. „Не знаем колко време ще ни трябва, но е важно да променяме мерките и поведението си според ситуацията. Нищо не е фиксирано и окончателно в това поле”.

Д-р Гали говори за вируса като за организъм с разум и хитрост, който е способен да предприема стратегии според ситуацията.

Колкото до мерките на правителствата – в момента няма друг вариант, освен принципът проба-грешка. Но с прецизни малки стъпки.

„За някои държави беше по-лесно да реагират с адекватни мерки. Това са тези, които не бяха покосени първи. Имаха време за подготовка, за да ограничат проникването и разпространението на вируса. Да смекчат удара към техните нации. Италия беше първата и само за седмици вирусът се разпространи без какъвто и да е шанс да разберем как да противодействаме”, обяснява д-р Гали. „Лекарите и държавните здравни организации можеше да бъдат предупредени по-адекватно, а не само болниците. Фактите са, че предупреждението на СЗО за ограничаване на движението на пътници от Китай или на хора, влезли в контакт с коронавируса, не беше достатъчно за страни като Италия. При нас вирусът беше пренесен не директно от Китай, а от Германия, за което тя, разбира се, не носи никаква отговорност. Щеше да е същото, ако вирусът у нас беше пренесен от Франция, Великобритания, Испания, Русия или Саудитска Арабия. Нямаше да е тяхна отговорност. Не беше достатъчно вирусът да се ограничи в Китай. Италианското правителство беше от първите, които спряха полетите от Китай, но това не се оказа достатъчно да спре вируса. Но тъй като връщане назад няма, остава да се мобилизираме за това, което можем да направим сега. Страхът на хората е обясним, казва д-р Гали. Но трябва да се използва като предпоставка за предпазливост, а не за паника.

„Действително беше ужасен, неочакван опит за мен. Може би най- ужасният в моя живот редом със СПИН епидемията, която е съвсем различна”, разказва епидемиологът.

Но по думите му човечеството и преди е минавало през подобни изпитания. Ще мине и през това.

„Смятам, че инфлуенца вирусът тип А остава сериозна опасност пред човечеството и може да доведе до по-сериозни последици от новия коронавирус”, обяснява д-р Гали.

Според италианския инфекционист важно е да помним, че, както е казал Дарвин, не оцелява най-силният, а най-адаптивният.