"Борисов-Пеевски" падна, да живее единоначалието на Румен Радев. Поздравен първо от сръбския президент Александър Вучич, който също се кани да стане премиер след предсрочни избори, новият силен човек на България влиза във властта с изборен резултат, който пренарежда политическата карта.

Предсрочните избори на 19 април дадоха на "Прогресивна България" абсолютно мнозинство от 45%* от гласовете - рядък и показателен вот след последните пет години нестабилност и 10 правителства (редовни и служебни).

За първи път от времето на Иван Костов и ОДС, управлявали със 137 депутати, на власт идва формация, която може и да не избере партньор за управление.

И за първи път от началото на прехода БСП няма да е в парламента.

Епохата на коалиции и сглобки приключи. Започва ерата на концентрираната власт. В 52-ото Народно събрание ще бъдат представени пет партии със силна доминация на първата - "Прогресивна България", следвана от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и "Възраждане".

Предизвикателствата пред Румен Радев
Самостоятелно управление, натоварено с очакванията на една четвърт от българските избиратели, е изкушение и опасност. От една страна, дава възможност за ясно мнозинство и бързи решения без коалиционни компромиси. От друга - концентрира огромна власт, която лесно може да се откъсне от реалната обществена подкрепа и контрол. При формиране на изпълнителната власт ще стане ясно дали някои от министрите му в служебните правителства ще се върнат начело на управленията.

С оглед заявките на Румен Радев за съдебна реформа и борба с корупцията, естествен партньор биха могли да бъдат ПП-ДБ, за които от създаването им тези теми са тяхното верую. С тяхна подкрепа "Прогресивна България" би могла да достигне конституционно мнозинство от 160 депутати, необходимо за по-дълбоки институционални промени. Показателно е, че почти всички политически сили декларират като приоритет спешния избор на нов състав на Висшия съдебен съвет, който да излъчи нов главен прокурор, както и попълването на Инспекторат към ВСС.

Този избор може да се случи и без досегашното статукво "Борисов-Пеевски". Големият въпрос обаче е какви ще бъдат правилата за подбор на кандидатите и разпределението на квотите. И още по-важно - дали Румен Радев няма да повтори модела "ти си го избра", патент на Бойко Борисов.

Наред със старта на съдебната реформа, предизвикателство пред "Прогресивна България" е редовният бюджет за 2026 г. заради опасения за икономическа криза. Войната в Близкия изток повишава цените на енергийните суровини, а тази тема бе отразена и в коментара на Радев в изборната нощ. Следвайки своите отдавна известни симпатии, той даде да се разбере, че е за възстановяване на диалога с Русия и в контекста на енергийните цени: "Ако искаме Европа да има наистина стратегическа автономия, Европа трябва да възстанови своята конкурентоспособност, да спре процеса на деиндустриализация. Европа трябва да мисли много сериозно в тази все по-ескалираща криза, особено на юг от нас. Как ще си гарантира ресурсите, защото без енергийни ресурси не можем да говорим за конкурентоспособност".

Като бъдещ премиер Румен Радев ще гласува ли за 20-ия пакет санкции срещу Русия, който Еврокомисията засега не успя да прокара, а словашкият премиер Фицо и доскоро Орбан бяха против? Едва ли. Неговата позиция срещу санкциите е известна. Абсолютното мнозинство му дава възможност да направи каквото си поиска. Същото мнозинство ще реши дали да ратифицира документа за присъединяване на България към Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп, където е и Унгария, вкарана там от вече детронирания Орбан.

Вдигна ли се вълна
Макар и да не стигна рекордната избирателна активност от над 67% на изборите от юни 2001 г., когато за НДСВ и Царя гласуваха почти 2 милиона, вълна все пак имаше. Сбъднаха се прогнозите, че Румен Радев обира гласове от всички партии, като най-много от най-големите. Според анкетите на "Тренд" партията на Радев е дръпнала 15.7% от ГЕРБ-СДС, 18.5 на сто бивши гласоподаватели на ПП-ДБ, 10.7% от “Възраждане”, 2,8% от избиралите досега ДПС, 11.3% от БСП.

67% от негласувалите на последните избори са дали гласа си за Радев, а много от хората са взели решение да го направят в последните дни и часове на кампанията. Доскорошният президент печели гласовете на хора от всички възрастови групи, предпочетен е дори и от най-младите. Според демографските профили на "Алфа Рисърч" 34% от GenZ (хората на възраст между 18 и 30 г.), са гласували за "Прогресивна България". Втори са ПП-ДБ, спечелили 22% от вота на младите хора.

Поколението Z беше и сред най-активните участници в декемврийските протести срещу модела "Борисов-Пеевски" и за върховенство на закона. По данни на агенция "Мяра" 57% от гласувалите за ПП-ДБ са участвали в протестите, а от гласувалите за "Прогресивна България" почти два пъти по-малко - 29%, са били сред протестиращите.

Гласуването за Радев е класически "събирателен вот" - протестен, антисистемен и силно персонализиран. Не идеологията, а фигурата обединява избирателите.

Срив на ГЕРБ, ПП-ДБ втори
Горчивата чаша е за партията на Бойко Борисов, която има най-слабия резултат за своето почти 20-годишно съществуване. Освен наказателния вот, се вижда и ерозия в местната власт и пренареждане на бизнес подкрепата.

Някои кметове едва ли са били така активни - опасения, изказвани и преди изборите, и вероятно са преминали в лагера на Радев. Заедно с тях са се преориентирали и бизнес кръговете, които винаги са били пластични при смяна на властта в България. Но тези избори са гранични за ГЕРБ, които ще трябва да платят цената за задкулисната, и не само, колаборация с олигарха Пеевски, която Борисов така и не намери сили да прекрати.

ПП-ДБ частично възстановяват позиции след "сглобката", но възходът на Радев ги поставя под натиск, включително в традиционно силната им София. Възможно партньорство между двете сили минава през труден избор: приоритет ли е борбата срещу "завладяната държава" или геополитическите разделения ще се окажат непреодолими. "Ако смяташ завладяната държава за основен въпрос, оставяш настрана въпроса чий е Крим", както коментира по БНТ политологът проф. Антоний Тодоров.

Новината от тези избори е предизвестена и с разчупване на етническия вот, след като значителна част от гласовете на турското малцинство са отишли към "Прогресивна България", освен към ДПС-Ново начало и Алианса за права и свободи. За слабия резултат на воденото от олигарха Пеевски ДПС помогна и активността на МВР в превенцията срещу купувачите на гласове. Влияние този път не оказаха дори автобусите с изселници в Кърджали от Истанбул, Бурса и Измир. В района беше отчетена една от най-ниските избирателни активности.

Политическата система в България не просто се пренареди, а влезе в нов режим - с една силна власт и много неизвестни.

*Данните са при 87% от преброените гласове.