Преди над две хилядолетия един човек успява да направи нещо, което днес звучи като научна фантастика – да изчисли обиколката на Земята с изключителна точност. Без GPS, без сателити, без модерни инструменти. Само с пръчка, сянка, геометрия и наблюдение.

Името му е Ератостен – грък, живял в Египет около 276 г. пр.н.е., учен-енциклопедист: математик, астроном, философ, географ и директор на легендарната Библиотека в Александрия.

Ератостен знаел, че в град Сиена (днешен Асуан, в Южен Египет), в деня на лятното слънцестоене, Слънцето пада директно отгоре – слънчевите лъчи достигат дъното на кладенците, а предметите не хвърлят сянка.

В същото време, в Александрия, разположена значително на север, се появява сянка. Това можело да се обясни само с извита повърхност на Земята.

Ератостен провел прост, но гениален експеримент. В деня на слънцестоенето забил вертикална пръчка (гномон) в земята в Александрия. В точен обед, когато Слънцето е най-високо, измерил ъгъла на сянката – той бил около 7.2°, или 1/50 част от пълния кръг (360°).  Ето и гениалната сметка - Ератостен знаел приблизителното разстояние между Сиена и Александрия – около 5 000 стадия, което днес се приема за около 800 километра. Следователно, ако 7.2° отговарят на 800 км, тогава 360° (цялата обиколка на Земята) ще са 800 км × 50 = 40 000 км. Днес знаем, че екваториалната обиколка на Земята е 40 075 км. Разликата е по-малка от 0.2% – невероятно за епоха без съвременни технологии.

Роден в Кирена (днешна Либия), Ератостен бил изключителен ум на своето време. В Александрия той ръководил Библиотеката – най-големия център на знание в древния свят. Наричан е „βета“ (вторият), защото бил втори по познания във всичко – достатъчно добър във всяка наука.

Той също:

• Въвел термина „география“
• Съставил една от първите карти на света
• Опитал да измери наклона на оста на Земята
• Създал календар с високосна година.

Наследството на една сянка

Експериментът на Ератостен е един от първите известни примери за научен метод в действие: наблюдение, хипотеза, измерване, извод. Той доказва, че знанието не изисква високи технологии, а интелект, логика и любопитство.

Така той се превръща в едно от първите научни доказателства, че Земята е кръгла, основано на реално измерване. Но още преди него, идеята за кръгла Земя не била непозната. Древните гърци, особено философи като Питагор и Аристотел, вече изказвали предположения за сферичната ѝ форма – например, по начина, по който корабите изчезват зад хоризонта или по кръглата сянка на Земята при лунно затъмнение. Шумерите и древните египтяни обаче си представяли света като плосък диск, заобиколен от вода и небе, често вписан в митологични схеми. Подобно виждане имали и персите, според чиито зороастрийски вярвания Земята била плоска и разделена на зони. На този фон, работата на Ератостен не просто потвърждава философска хипотеза – тя полага началото на геодезията и практическата наука за планетата, основана на наблюдение и изчисление.