„Войната на САЩ и Израел срещу Иран започва да отслабва Европа“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган пред германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер.

„Войната в нашия регион също започва да отслабва Европа и ако не се справим с тази ситуация с подход, който поставя мира на първо място, щетите, причинени от конфликта, ще бъдат много по-големи“, каза Ердоган, цитиран от канцеларията на турския лидер. 

Твърдението на Реджеп Тайип Ердоган не е просто дипломатическа реторика, а сигнал за нарастващо напрежение в няколко взаимосвързани направления – енергетика, сигурност и икономика. Разговорът му с Франк-Валтер Щайнмайер идва в момент, когато Европа е изправена пред риск от нова верижна реакция на кризи, идващи от Близкия изток.

По думите на Ердоган, евентуалната ескалация между САЩ, Израел и Иран не само заплашва регионалната стабилност, но и директно удря Европа чрез няколко ключови канала:

Първо, енергийният риск. Нов конфликт в Персийския залив би могъл да доведе до скок в цените на петрола и газа – сценарий, който Европа трудно би понесла след шока от войната в Украйна. Всяко прекъсване на доставките през Ормузкия проток би имало незабавен ефект върху европейските икономики.

Второ, миграционният натиск. Турция отново се позиционира като ключов буфер. Ердоган индиректно напомня, че нова война може да отприщи нови бежански вълни към Европа – тема, която остава изключително чувствителна за страни като Германия.

Трето, геополитическата фрагментация. Анкара се опитва да се наложи като посредник и балансьор между Запада и регионалните сили, като същевременно критикува едностранните военни действия. Това е част от по-широката стратегия на Турция да засили влиянието си в Близкия изток и да се представи като необходим партньор за европейската сигурност.

Изказването идва и на фона на нарастващи критики към външната политика на САЩ в региона, както и опасения, че Европа остава „втори ред играч“, който понася последствията, без да диктува дневния ред.

Допълнителен акцент в разговора между двамата президенти е бил именно необходимостта от дипломатически решения и избягване на по-широк регионален конфликт – позиция, която Германия традиционно подкрепя, но трудно налага в рамките на съюзническите си отношения.