Ердоган: Движението на Фетхуллах Гюлен продължава да е заплаха за Турция

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че движението на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен продължава да представлява заплаха за Турция, докато властите продължават мащабните операции срещу предполагаеми негови привърженици десет години след неуспешния опит за преврат през 2016 г.

По време на церемония в парламента по повод десетата годишнина от събитията на 15 юли 2016 г. Ердоган обеща, че кампанията срещу движението ще продължи. Турските власти наричат движението като „Фетхуллахистка терористична организация“ (FETÖ).

Движението е вдъхновено от турския ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, който почина в САЩ през октомври 2024 г. През годините то изгради световна мрежа от училища, благотворителни организации, компании и медии.

Правителството започна да преследва движението след корупционните разследвания от декември 2013 г., които засегнаха Ердоган, неговото семейство и близкото му обкръжение.

Ердоган определи разследванията като „съдебен преврат“, организиран от последователи на Гюлен, а впоследствие обвини движението, че е проникнало в държавните институции и е организирало опита за преврат през 2016 г.

Турция обяви движението за терористична организация през май 2016 г. То отхвърля обвиненията, че е участвало в преврата или в терористична дейност, и не е признато за терористична организация нито от САЩ, нито от Европейския съюз.

„Заплахата от FETÖ беше поставена под карантина, но въпреки това опасността остава“, заяви Ердоган.

„Ако забравим, ще преживеем същите трудности отново. Затова няма да отслабим бдителността си дори за миг в борбата срещу организацията“, добави той.

Президентът определи събитията от 15 юли не само като опит за преврат, но и като „опит за нашествие“ и „империалистически проект“, осъществен от вътрешни сили в сътрудничество с чужди държави, без да посочи конкретни доказателства.

В нощта на 15 юли 2016 г. част от турските въоръжени сили използва бойни самолети и танкове при опита да свали правителството. Загинаха над 250 души, а близо 2200 бяха ранени.

Ердоган незабавно обвини движението на Гюлен. Самият Гюлен многократно отричаше всякаква съпричастност и призова за независимо международно разследване, чиито заключения обеща да приеме. Турските власти не приеха предложението.

След преврата беше въведено извънредно положение и започнаха масови чистки. Стотици хиляди души бяха разследвани, над 120 000 бяха осъдени, а около 130 000 държавни служители бяха уволнени с извънредни укази, често без ефективен съдебен контрол.

Сред уволнените са съдии, прокурори, учители, университетски преподаватели и полицаи. От армията бяха отстранени 26 206 военнослужещи.

Ердоган заяви още, че въвеждането на президентската система след опита за преврат е една от най-важните реформи в историята на Турция и че успехите на страната в отбраната, икономиката, националната сигурност и външната политика са станали възможни благодарение на отстраняването на предполагаемите последователи на Гюлен от държавните институции.

Министърът на правосъдието Акън Гюрлек съобщи, че след опита за преврат са били разследвани 720 338 души за предполагаеми връзки с движението. От тях 127 102 са осъдени, а срещу още 83 404 производствата продължават.

По думите му само през първата половина на 2026 г. силите за сигурност са провели 1065 операции срещу предполагаеми членове на движението и са задържали 2451 души.

В понеделник властите обявиха нова мащабна операция срещу 968 заподозрени във всичките 81 турски провинции. Според медийни публикации и правозащитни организации сред задържаните има възрастни, болни и хора с увреждания, както и учители, лекари, адвокати, университетски преподаватели и други цивилни.

Правозащитни организации и юристи многократно са заявявали, че делата срещу предполагаеми последователи на Гюлен често се основават на дейности, които към момента на извършването им са били законни, или единствено на предполагаема принадлежност към движението, без индивидуални доказателства за извършено престъпление.

Тези опасения бяха потвърдени и от Голямата камара на Европейския съд по правата на човека, която през септември 2023 г. постанови по делото на бившия учител Юксел Ялчънкая, че Турция е нарушила правото му на справедлив процес, принципа „няма наказание без закон“ и свободата на сдружаване. | БГНЕС