Турският президент Ердоган изглежда не е отстъпил така лесно, както изглеждаше. Сега Анкара иска екстрадицията на 73-ма "терористи“, а в Швеция нарекоха това условие "неприятна изненада“. Какъв е пътят напред?

В началото настъпи облекчение, след като Турция очевидно прекрати отпора си срещу бъдещото членство на Швеция и Финландия в НАТО и трите страни подписаха меморандум по време на срещата на върха на Алианса в Мадрид. След това обаче се стигна до "наистина неприятната изненада" - както определиха в Швеция настояването на турския президент 73-ма "заподозрени в тероризъм" да бъдат екстрадирани незабавно. Нещо повече - Ердоган заяви, че Швеция вече се е ангажирала с изпълняването на това условие. Очевидно става дума за живеещи в Швеция и Финландия кюрди, както и за поддръжници на религиозното движение на Гюлен, посочва "Зюддойче Цайтунг", цитиран от "Дойче веле".

По сведения на близкия до турското правителство вестник "Сабах", Ердоган е заявил, че ще препоръча на парламента в Анкара да ратифицира присъединяването на Швеция към НАТО едва след като скандинавската държава направи своя „принос". Ако откаже, няма да има "никаква необходимост" от това, казва още турският президент.

Разни страни - разни дефиниции

След "изненадата", поднесена от Ердоган шведският министър на вътрешните работи и на правосъдието Морган Йохансон изтъкна, че макар в меморандума от Мадрид да е вписано и "сътрудничество в сферата на сигурността", в Швеция продължава да важи "шведското право, което се прилага от независимите съдилища". Шведски граждани не се екстрадират, а чуждестранните граждани могат да бъдат екстрадирани, "само ако това е в съответствие с шведското право и с Европейската конвенция за правата на човека".

"Зюддойче Цайтунг" отбелязва, че между турската дефиниция за заподозрян в тероризъм и тази на държавите от ЕС има огромни различия. Много кюрди са намерили убежище в Швеция и в очите на шведските власти те единствено са се опитвали законно да отстояват своите права. В същото време властите в Анкара определят много от тях като терористи.

Същевременно, както пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), в Швеция беше повдигнат въпросът дали на Турция не са били направени твърде много отстъпки в меморандума и дали за кюрдите в страната няма да стане опасно. Депутатката Амине Какабаве, която е с кюрдски корени, определи деня на подписването на документа като „черен". По нейните думи кюрдите били пожертвани заради една цинична политика. Лявата партия и Зелените в шведския парламент също отправиха критики към меморандума и настояха да получат разяснения от външната министърка на страната Ан Линде.

"Политическата дойна крава" на Ердоган

Становището на експерта по турските въпроси Паул Левин е, че подписаният в Мадрид меморандум е "дипломатическо произведение на изкуството", тъй като предоставя голямо пространство на различните гледни точки. Но точно това е и проблемът в този документ - ако различията в трактовките се запазят. ФАЦ цитира Ердоган, който на въпрос какво означава, че в меморандума няма конкретни ангажименти от скандинавските страни отговаря така: "Зависи как разбираме споразумението". В същото време в Стокхолм са заети с това да установят как трябва да се разбира споразумението.

Шведският вестник "Дагенс Нюхетер" публикува предположението си, че целта на Ердоган вероятно е получаването на следващи отстъпки от страна на САЩ. Шведската практика на екстрадиция обаче няма да се промени. Изданието нарече меморандума "политическа дойна крава" за Ердоган, която той постоянно би могъл да дои в следващите месеци, ако има вътрешнополитически ползи от това.