Турция поддържа "специални" и все по-задълбочени отношения с руския президент Владимир Путин въпреки нарастващия натиск върху Анкара да помогне за засилване на западните санкции срещу Москва, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган в ексклузивно интервю за Си Ен Ен преди втория тур на президентските избори следващата седмица.

"Няма да наложим санкции на Русия, както направи Западът. Ние не сме обвързани със санкциите на Запада", каза Ердоган пред Беки Андерсън от Си Ен Ен. "Ние сме силна държава и имаме положителни отношения с Русия".

"Русия и Турция се нуждаят една от друга във всяка възможна област", добави той.

Ердоган е очевидният фаворит в турската президентска надпревара, която се насочва към втори тур на 28 май. Той и основният му съперник Кемал Кълъчдароглу се разминават по редица външнополитически въпроси, включително дипломацията със Запада и Русия.

Кълъчдароглу обеща да поправи дългогодишната напрегната дипломация със Запада. Той също така заяви, че няма да се опитва да подражава на личностно обусловените отношения на Ердоган с Путин, а вместо това ще пренастрои отношенията на Анкара с Москва така, че да бъдат "държавно обусловени".

Но в дните преди първия тур на президентската надпревара на 14 май Кълъчдароглу изостри тона си спрямо Кремъл, обвинявайки го в намеса в изборите в Турция и заплашвайки да развали отношенията между двете страни.

"Скъпи руски приятели, вие стоите зад монтажите, конспирациите, дълбокото фалшиво съдържание и записите, които бяха разкрити в тази страна вчера", заяви той в Twitter. "Ако искате продължаване на нашето приятелство след 15 май, дръпнете ръцете си от турската държава", каза Кълъчдароглу.

За разлика от него Ердоган подобри отношенията си с Путин - и смята, че Западът трябва да последва примера му. "Западът не прилага много балансиран подход", каза той пред Си Ен Ен. "Необходим е балансиран подход към страна като Русия, който би бил много по-удачен."

Той обвини своя съперник, че се стреми да "откъсне" Турция от Русия.

Откакто Русия започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., турският силен на деня се превърна в ключов фактор за укрепване на властта, възприемайки ключов акт на балансиране между двете страни, широко известен като "проукраински неутралитет". Той помогна за сключването на ключово споразумение, известно като инициативата "Черноморски зърнен коридор", което отключи милиони тонове пшеница, попаднали в плен на руската инвазия в Украйна, предотвратявайки световна гладна криза. В сряда споразумението беше удължено с още два месеца, един ден преди да изтече срокът му на действие.

"Това стана възможно благодарение на специалните ни отношения с президента Путин", каза той пред Си Ен Ен, визирайки сделката за зърното.

Руско-турската търговия възлиза на 62 млрд. долара годишно. По-рано тази година Путин отмени плащанията на Турция за природен газ към Русия в ход, за който се смяташе, че помага за засилване на шансовете на Ердоган на изборите.

Ердоган също така помогна да се осигури размяна на военнопленници между Украйна и Русия, като освен това прие някои освободени украински военнопленници в Турция и предостави на Киев оръжия. Но близките му връзки с Путин изнервят западните му съюзници.

В интервюто Ердоган се спря на друга ключова точка в напрежението между Турция и Запада: Присъединяването на Швеция към НАТО. Турция - втората по големина армия в НАТО - блокира членството на Стокхолм в алианса, обвинявайки го, че укрива бойци от забранената Кюрдска работническа партия (ПКК).

"Докато Швеция продължава да позволява на разклоненията на терористичните групировки в Турция да се разхождат свободно по улиците на Стокхолм, ние не можем да гледаме благосклонно на членството на Швеция в НАТО", заяви Ердоган. "В момента не сме готови за Швеция", добави той. "Защото една страна от НАТО трябва да има твърда позиция, когато става въпрос за борба с тероризма".

Швеция отказва многократните искания на Турция да екстрадира лица, които Анкара определя като терористи, с аргумента, че въпросът може да бъде решен само от шведските съдилища.

Ердоган също така разкритикува президента на САЩ Джо Байдън за това, че в кампанията си за Белия дом през 2020 г. го е нарекъл "автократ". "Дали един диктатор някога би се включил във втори тур на изборите?", зададе въпрос Ердоган.

Избори с високи залози

Ердоган отправи оптимистична нотка към продължаващата президентска надпревара. "Това е нов опит за турската демокрация. Вярвам, че моят народ ще се яви на изборите следващата неделя в подкрепа на една силна демокрация", каза той.

На първия тур на изборите на 14 май той си осигури преднина от почти 5 пункта пред Кълъчдароглу. Управляващата от него Партия на справедливостта и развитието (ПСР) също спечели комфортно парламентарно мнозинство.

Пред Си Ен Ен Ердоган заяви, че очаква силното представяне на партията му в парламентарната надпревара да увеличи шансовете му на втория тур на президентските избори с аргумента, че избирателите може да бъдат възпрени от перспективата да гласуват за висящ парламент. "Стабилността и доверието са много важни и хората, които търсят стабилност, ще направят необходимото на изборите", каза той.

Нито един от двамата кандидати не надхвърли прага от 50%, необходим за спечелване на президентските избори на първия тур. Резултатът противоречи на проучванията на общественото мнение, които предвиждаха лека преднина за Кълъчдароглу.

Шестте опозиционни групи сформираха безпрецедентен единен фронт, за да се опитат да изтръгнат властта от Ердоган, който се сблъсква и с препятствия, свързани с нестабилната икономика и последиците от опустошителното земетресение на 6 февруари, при което загинаха над 50 000 души. Опозицията определи изборите като последен отпор на турската демокрация, обвинявайки Ердоган, че по време на 20-годишното си управление е унищожил демократичните институции в страната, подкопал е властта на съдебната система и е репресирал инакомислието. Критиците на президента обвиняват и нестандартната му икономическа политика, а именно отказа му да повиши лихвените проценти, за неограничената инфлация и рязкото падане на лирата.

В интервюто Ердоган отрича да е ограничавал свободите, като твърди, че "никой не е зад решетките заради идеите си в Турция". По данни на "Репортери без граници" в седмиците преди изборите в неделя са били арестувани над 100 журналисти, адвокати и местни политици.

Той също така защити решението си да не вдига лихвените проценти и заяви, че то вече е дало положителни резултати. "Имам теза, че лихвените проценти и инфлацията са положително свързани. Колкото по-ниски са лихвените проценти, толкова по-ниска ще е инфлацията", заяви Ердоган. "Виждаме резултати по отношение на стъпките, които предприехме."

Очакваше се, че хаотичната първоначална реакция на правителството на силното земетресение - за която официалните лица признаха и се извиниха - също ще е в подкрепа на опозицията. Но на 14 май Ердоган спечели мнозинството от гласовете в опустошения югоизток на Турция.

Близо 4-милионното сирийско бежанско население в Турция също е проблем, който ще се превърне в огнище на напрежение на тези избори. Кълъчдароглу обеща да депортира сирийските бежанци. Третият в надпреварата, Синан Оган, е ултранационалист, който заяви, че ще подкрепи кандидата с по-строга политика по отношение на бежанците.

Това изглежда подтикна Кълъчдароглу да заеме по-твърда позиция по отношение на бежанците във видеоклиповете на кампанията си. Но в същото време Ердоган заяви пред Си Ен Ен, че няма да се подчини на желанията на Оган.

"Аз не съм човек, който обича да преговаря по такъв начин", каза той в отговор на спекулациите за това, че Оган се очертава като определящ фактор на втория тур на изборите. "Хората ще бъдат тези, които ще определят резултата."

Ердоган отхвърли призивите на опозицията за цялостно депортиране на бежанците и заяви, че вместо това ще "насърчи" около един милион бежанци да се върнат в Сирия. Той заяви, че Турция изгражда инфраструктура и домове в контролираните от нея части на разкъсваната от война страна, за да улесни репатрирането им.

"Турски неправителствени организации строят жилищни блокове в Северна Сирия, за да могат бежанците тук да се върнат в родината си. Този процес вече е започнал", каза той. "Насърчаваме един милион бежанци да се върнат в родината си".

Предизборните кампании около депортирането на сирийци в Турция идват като част от регионален стремеж за изтласкване на разселените сирийци обратно в обхванатата от криза страна. Йордания и Ливан, които също приемат милиони сирийски бежанци, също призоваха за масово репатриране.

Това се случва и като част от вълната на регионална нормализация на отношенията с режима на сирийския президент Башар Асад, въпреки многобройните обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, отправени към диктатора.

Ердоган, който подкрепяше въоръжените ислямистки опозиционни групи в гражданската война в Сирия, заяви, че също желае да обърне страницата, чрез основния поддръжник на Асад - Путин.

"Благодарение на приятелството ми с президента Путин смятахме, че можем да отворим врата, по-специално в борбата ни срещу тероризма в северната част на Сирия, която изисква тясно сътрудничество и солидарност", каза той, визирайки кюрдските бойци в североизточна Сирия. "Ако успеем да направим това, казах, че не виждам пречка, която да остане на пътя на нашето помирение", каза той, като същевременно обеща да запази присъствието на Турция в Северна Сирия, въпреки че Асад поставя предварително условие за преговори за изтегляне на Анкара от територията.

"Имаме повече от 900 км граници и от тези граници има постоянна терористична заплаха за нашата страна", каза той. "Единствената причина, поради която имаме военно присъствие на границата, е да се борим срещу тероризма", завърши той.