Виолета К. Радева

От момента, когато Рамадан Аталай(агент Вергил) сведе до иконопочитателите заповедта на почетния председател на ДПС да не се гласува за правителството, предлагано от ГЕРБ с министър-председател Росен Желязков, а съпредседателят на партията Делян Пеевски и повече от половината членове на парламентарната им група пренебрегнаха волята на оттеглилия се в своята резиденция от суетните грижи на простолюдието Ахмед Доган, един девиз обединява всички: „ДА РАЗРУШИМ МОДЕЛА ПЕЕВСКИ!“
Този девиз успява да обедини в трогателно единство абонираните за всички телевизии коментатори от изглеждащия многоцветен политически пейзаж. От климатизираните студиа или от горещия черноморски бряг, където беше открит например „човекът „Панорама“ Иван Гарелов (щатен служител Талев), от сайтове на видни блогъри с биографии на агенти, секретни сътрудници, явочници, служители на Държавна сигурност, от постове във фейсбук разни политолози, социолози, PR-олози облъчват неуморно ошашавения от жега, унищожителни пожари, инфлация и долнопробни манипулации електорат, че най-после е дошъл моментът д

а бъде разграден „моделът ПЕЕВСКИ“

 И всяко второ изречение е възхвала на философа, мъдреца, архитекта на „мирния преход“, „иконата“ Меди Доганов/Ахмед Доган/служителя на Държавна сигурност с псевдонимите Ангелов, Сергей, Сава. 
Няма „модел Пеевски“!
Има само и единствено

 „МОДЕЛ ДОГАН“!

Разграждането на „Пеевски“ минава задължително през унищожаването на модела „Доган“
Когато на хоризонта през 1988 година изгрява звездата на политическия затворник Меди Доганов, Делян Пеевски е някъде около 10-12-годишен. 
Когато Меди Доганов/Ахмед Доган в тясно сътрудничество с Мултигруп на Илия Павлов (ДС агент) гради своята мощна икономическа империя, Делян Пеевски вероятно е играел все още на народна топка, защото тогава нямаше нито компютри, нито телефони, нито айфони и други модерни джаджи. 
Моделът Доган показа на какво е способен и защо е създаден, когато през 1992 г. с депесарски шут 

свали първото  некомунистическо правителство 

на Филип Димитров. Моделът Доган задкулисно дърпаше къде открито, къде по-прикрито конците на сменящите се едно след друго експериментални кабинети на Попов, Беров, Сакскобургготски, Орешарски, Станишев… Нещата не се промениха особено и след 19 януари 2013 година, когато на VIII Национална конференция на ДПС в НДК Октай Енимехмедов скочи до трибуната и насочи газов пистолет към четящия доклада си Доган. Скрит в резиденцията си в Росенец, смелият борец срещу мафията и за демокрация, за истинска демокрация по проекта на съветските перестройчици, продължи да управлява своята партия в ролята на „почетен председател“, на „икона“ (определението е, както всички знаят, на знакови лица от ДПС!) и да назначава свои наместници като оперативни председатели. Който, почувствал се малко по-силен и с повече власт от останалите проявяваше някакво непослушание, веднага биваше отлюспван, оплюван, изгонван. Това постигна и „феномена Пеевски“, както преди броени месеци го определи неговият създател и ментор. 
Подбраните по списък постоянни коментатори в българските телевизии неуморно ни убеждават по всяко време на денонощието, че от появата си движението, създадено от Ахмед Доган и после регистрирано като политическа партия, винаги се е отличавало с „присъщия му разум“, стриктно спазване на демократичните процедури, зачитане на колективното начало и така нататък по точките от познатия списък за обожествяване. 
Споменатият вече Иван Гарелов (щатен служител на ДС Талев) сякаш синтезира отделните елементи от обвинителните речи на букета от коментатори срещу „модела Пеевски“. След като описа иконата като достойна за поклонения и освещаване, той смело предположи, че неговият днешен опонент, носител на безброй много лоши качества (Гарелов ги изброи, но няма да ги повторя; всички са ги чули със сигурност по няколко пъти, изречени и от други верни другари от някогашните структури на Държавна сигурност) можел да постъпи като 20-годишния стрелец по Доналд Тръмп! Как се нарича това?! За мен е подсъдна клевета и подбуждане към престъпление. Както казва народът: „Език мой, враг мой!“

Не останаха назад и такива светли личности , все агенти на ДС! 
Не скриват своите симпатии към почетната икона и видните политици от ПП ДБ, не крият и те горещото си желание да разрушат, да изчегъртат, да унищожат „модела Пеевски“. Заедно с контролираните от Доган видни депесари  тръгнаха на нож срещу този, с когото пиеха доскоро „мазни кафета“, молеха му се да подкрепи гласуването в пленарна зала на техните спорни идеи за промяна на Конституцията, за техните неизбистрени представи за съдебна реформа, които над три години вече, макар да управляват все те в различни правителства – редовни и служебни, не могат да конкретизират и формулират така, че да няма основания за отхвърлянето или оспорването на различни детайли от тази належаща реформа.

Огънят по „модела Пеевски“ опърли крилете и на Йордан Цонев. Забравиха ли анализаторите, че той е също част от вътрешния кръг на лидера, на почетния почтен председател, на иконата Ахмед Доган? Забравиха ли, че той беше вкаран с шут в голямата политика от Иван Костов, още щом той пое Съюза на демократичните сили? Че Костов го наложи на организацията на СДС в Бургас, въпреки протестите на седесарите? Че избраният от него бургаски младеж се грижеше за икономическото благополучие на синята партия и на нейните видни дейци?
Всичко това, плюс показателното гостуване на другия председател на ДПС Джевдет Чакъров в btv, където той с похвална настойчивост успя да преодолее съпротивата на водещата и да прочете най-важният, според него, откъс от реч на Ахмед Доган от 2016 година, е част не от „модела Пеевски“, а от „модела Доган“. Откъсът се отнасяше до 

мястото и ролята на Русия в геополитиката

 Две години по-рано благодарение на „их там нет“ (зелените човечета) Крим е окупиран и превърнат в руска губерния. Доган обстойно обяснява на съпартийците си как центърът на света се мести към Евразия, как Русия връща старото си величие, как Китай, Индия и арабските държави се очертават като икономически и политически гиганти начело с Русия и България трябва да осмисли своето място, своята ориентация…
Възхитително единодушие цари сред сини, червени, зелени, лилави – всички вкупом са в защита на човека с обръчи от фирми, който пече тлъсти баници и раздава порциите, който черпи с шербет, турско кафе и баклава, който е и създател на Пеевски. Това единодушие на уж различни по идеология политици от синия, червения, зеления, лилавия спектър вероятно подсказва общ корен, общо семейство, общи интереси и цели. 

Великото братство на воините на тихия фронт!

 Мисля, че дългата верига от агенти-"дисиденти", овързала държавата от 35 години, в момента показва слабите си, ръждясващи звена. Палачинката, както се изрази критична и обективна приятелка,  се обръща. Има млади, образовани членове на ДПС, които няма още дълго да търпят дерибеите, колещи и бесещи по места. 
Защото крайно време е „моделът Доган“ да отиде в историята…