Европейският съюз е на път към целта си да сложи край на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива през това десетилетие, се казва в изявление на ЕК, цитирано от Ройтерс и БНР.

Европейските страни се насочват към втората си зима с оскъден руски газ, след като Москва намали доставките миналата година след нахлуването си в Украйна, причинявайки енергийна криза с рекордно високи цени на газа в Европа.

В доклад за състоянието на енергийния съюз, публикуван във вторник, Европейската комисия заяви, че ЕС очаква вносът на руски газ да спадне до 40-45 млрд. куб. метра тази година в сравнение със 155 млрд. куб. м през 2021 г., годината преди руската инвазия в Украйна.

27-членният ЕС вече наложи санкции върху вноса на руски въглища и нефт по море, напомня Ройтерс.

"Най-лошите последици от кризата може би вече да са зад гърба ни, но няма място за самодоволство", посочиха днес от Комисията.

"Енергийните пазари остават уязвими, субсидиите за изкопаеми горива се увеличиха по време на кризата, инфлацията все още е висока, критичната ни инфраструктура трябва да бъде защитена, включително от саботажи." - се казва още в изявлението.

За да заменят руския газ, страните от ЕС увеличиха вноса от други доставчици и в същото време намалиха използването на синьото гориво. Норвегия измести Русия като най-големият доставчик на газ по тръбопроводи в ЕС, като в същото време нарасна и вносът на втечнен природен, воден от доставките от САЩ.

В целия ЕС хранилищата за газ са пълни на 99%, показват данните на Gas Infrastructure Europe, което дава на страните буфер срещу потенциални шокове при доставките тази зима.

Рекордното разширяване на производството на слънчевата енергия също спомогна тази година за намаляване на призива на Европа за захранвани с газ електроцентрали, особено през летните месеци, когато потреблението на енергия за климатици е пиково.

Но докато анализаторите казват, че връщането към рекордно високите цени, наблюдавани миналата година, е малко вероятно, глобалните газови пазари са необичайно напрегнати, създавайки риск цените все пак да се повишат в отговор на студеното време или по-нататъшни шокове при доставките.

Комисията също така предупреди, че страните от ЕС все още не разширяват производството на възобновяема енергия достатъчно бързо, за да постигнат законово обвързващата си цел да получават 42,5% от цялата енергия от възобновяеми източници до 2030 г., което е почти двойно повече от настоящия процентен дял.

За да се ускори този процес, ЕК публикува план за подкрепа на вятърната енергийна индустрия в Европа, която се бори с висока инфлация и растяща конкуренция от китайски компании.