Съвет „Общи въпроси“ прие днес заключения относно политиката на ЕС за разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране. Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева участва в заседанието, което се проведе в Люксембург, съобщиха от пресцентъра на външното ни министерство.

Заключенията потвърждават отново ангажимента на ЕС към процеса на разширяване, който продължава да бъде ключова политика за Съюза и стратегическа инвестиция в мира, демокрацията, просперитета, сигурността и стабилността на Европа. Като припомня Солунския дневен ред и Декларацията от София, Съветът отново заявява недвусмислената подкрепа на ЕС за европейската перспектива на Западните Балкани.

Като потвърждава своите заключения от 26 юни 2018., Съветът отбелязва препоръката на ЕК за започване на преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания въз основа на положителната оценка на постигнатия напредък и изпълнението на условията, определени от Съвета. Съветът силно приветства Споразумението от Преспа и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Северна Македония. Предвид наличното ограничено време и важността на темата, Съветът ще се върне към въпроса с оглед на вземането на ясно решение по същество възможно най-скоро и не по-късно от октомври 2019 г.

„Щастлива съм, че позитивната динамика, създадена по време на Българското председателство на Съвета на ЕС по отношение на европейската перспектива на Западните Балкани, е запазена и отразена в докладите на Комисията“, заяви в изказването си министър Захариева. „България продължава да бъде твърд поддръжник на Западните Балкани по пътя им към ЕС. Само надеждната перспектива за членство в ЕС и прилагането на европейските ценности ще гарантират стабилността, сигурността и просперитета на региона“, посочи тя.

„Съжалявам, че днес не бе възможно да вземем решение за започване на преговори с Република Северна Македония и Албания, но вярвам, че това ще се случи най-късно през октомври, защото трябва да отговорим адекватно на усилията, които двете страни полагат за реализирането на необходимите реформи“, каза още българският първи дипломат. „Подкрепяме започването на преговори за членство с двете държави при изпълнение на критериите. Сред условията за започването на преговори за нас остават приоритетни добросъседските отношения и изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България по време на целия преговорен процес“, подчерта Екатерина Захариева.

Със заключенията си Съветът още веднъж в категоричен порядък изразява солидарност с Кипър във връзка с нарушенията на ексклузивните икономическа зона от страна на Турция.

Съвет „Общи въпроси“ приключи подготовката на предстоящото заседание на Европейския съвет на 20-21 юни като обсъди проекта за заключения. Дискусията на лидерите се очаква да се фокусира върху приемането на Стратегическия дневен ред на Съюза за периода 2019-2024 г. Европейският съвет ще обмени мнения и по темата за изменението на климата, с оглед на предстоящата среща на високо равнище на Генералния секретар на ООН за климата на 23 септември 2019 г. и своевременното приемане на дългосрочната стратегия на ЕС.

Министрите проведоха последен за Румънското председателство политически дебат по следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2020-2027 г. на базата на ревизиран проект на Преговорна кутия. България оценява положително повечето от елементите в ревизирания проект и смята, че той е добра основа за бъдещите дискусии. Насърчаваме предстоящото Финландско председателство да продължи работата с цел постигането на споразумение до края на годината и навременното приемане на следващата МФР.

Необходими са повече усилия, за да се насърчи реалното сближаване и да се намалят различията в развитието между държавите-членки и регионите на ЕС. В този контекст един от основните ни приоритети за следващата финансова рамка е акцентът на политиката на сближаване върху най-слабо развитите региони. Друг важен за България въпрос е външното сближаване на директните плащания, което да гарантира по-справедливо разпределение на пряката подкрепа и справедливото третиране на земеделските стопани. България, като външна граница на ЕС, отчита също необходимостта от осигуряване на адекватно финансиране за новите приоритети, като например в областта на миграцията, сигурността и отбраната.