„Будапеща трябва да спре да внася газ и нефт от Русия: това е най-добрият начин да се ускори краят на войната“, заяви Антонио Коща от Украйна, обвинявайки Виктор Орбан, че е основният отговорен за онези „20% доставки“, които ЕС все още плаща на Кремъл.

Думите на Коща потвърдиха непоколебимата подкрепа на Брюксел за Володимир Зеленски и в същото време прозвучаха като предупреждение: ЕС смята за от съществено значение, след поканата, отправена отвъд океана от Доналд Тръмп към „желаещите“, да се сложи край на вноса на енергия, особено от Москва, пише ANSA.

Макар и неформално в дневния ред, въпросът доминира срещата на енергийните министри в Копенхаген, където отговорният комисар Дан Йоргесен потвърди целта на ЕС да елиминира вноса на енергия от Русия до края на 2027 г. Дори в случай на мирно споразумение между Москва и Киев. „Не става дума за временна санкция“, увери датският политик, обещавайки, че ЕС „никога повече няма да внася дори една молекула руска енергия, когато това споразумение бъде постигнато“.

С прекратяването на транзита през Украйна от началото на 2025 г., делът на руския газ в ЕС би трябвало да спадне тази година до 13% от 45%, отчетени през 2022 г., преди началото на войната. Що се отнася до нефта, руският суров петрол покрива едва 3% от европейското търсене, но все още представлява 80% от доставките на Унгария и Словакия чрез петролопровода „Дружба“.

Брюксел предложи „поетапно прекратяване“ на газа в три стъпки:

от 1 януари 2026 г. забрана за подписване на нови договори;

до 17 юни 2026 г. – прекратяване на краткосрочните договори, които вече са в сила;

до 31 декември 2027 г. – прекратяване и на дългосрочните договори.

Същата цел, към края на 2027 г., важи и за руския суров петрол. Предложението вече е на масата на Европейския парламент и на правителствата, които трябва да постигнат съгласие до края на годината, докато Будапеща и Братислава забавят преговорите, противопоставяйки се на рестрикциите.

По време на дипломатическа мисия в Пекин тази седмица словашкият премиер Роберт Фицо потвърди намерението си да продължи покупките на руски газ въпреки плановете на ЕС. А от Будапеща реакцията срещу изявленията на Брюксел и Вашингтон не закъсня.

„Унгария купува руски нефт открито, защото няма друг избор, докато някои европейски държави го купуват тайно чрез алтернативни канали, защото е по-евтин“, бе обвинението на външния министър Петер Сиярто.

Именно за да заобиколи ветото на двете столици, предложението на Брюксел се опира на търговското право на ЕС, което позволява приемането на мерки с квалифицирано мнозинство, за да се избегне изискването за единодушие.

В момента текат преговори за убеждаване на двете столици „да изпратят ясно послание на единство“ към Путин, одобрявайки рестрикциите с всичките 27 страни. Но ако това не стане, Брюксел заявява, че е готов да ги приеме и без тяхната подкрепа.

По-малко руски доставки означават повече американски доставки. А енергийните връзки между ЕС и САЩ – които ще струват на ЕС 250 милиарда долара годишно за три години – ще бъдат в центъра на срещата в Брюксел следващата седмица между Йоргесен и американския държавен секретар по енергетиката Крис Райт. Това ще е първа двустранна възможност за преговори по енергийните аспекти на търговското споразумение за митата между двете страни на океана.