Европа пренаписва дигиталните си закони - битка за оцеляване в ерата на американския и китайския ИИ

Европейският съюз ще представи планове за цялостна реформа на правилата си за изкуствения интелект (ИИ) и защитата на данните, след нараснал натиск от европейски и американски компании, предаде АФП. Инициативата е част от стремежа на блока да намали бюрокрацията, да ускори икономическия растеж и да помогне на европейския бизнес да настигне конкуренцията от САЩ и Китай, като същевременно ограничи зависимостта от чуждестранните технологични гиганти.

Ръководителят на европейската технологична политика Хена Виркунен ще представи предложенията заедно с комисаря по правосъдието, отговарящ за защитата на данните, Майкъл Макграт. Брюксел отхвърли твърденията, че стремежът му към „опростяване“ на цифровите правила – силно непопулярен в Съединените щати – е резултат от натиск от администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

За много държави в ЕС основната тревога е, че акцентът върху регулациите потиска иновациите, макар че Брюксел уверява, че остава твърдо ангажиран със защитата на правата на европейските граждани. Берлин беше домакин на френско-германска среща на върха във вторник, посветена на ускоряване на усилията на блока да заеме водеща позиция в надпреварата за ИИ. По време на срещата френският президент Еманюел Макрон подчерта, че Европа не желае да бъде „васал“, зависим от американски и китайски технологични компании.

След като години наред се гордееше с т.нар. „брюкселски ефект“ – влиянието, което европейските закони оказват върху законодателствата по света – сега много европейски законодатели и правозащитници се опасяват, че ЕС се отдръпва от ролята си на пазач над Големите технологии. Изпълнителната власт на съюза разглежда промени в ключовите правила за защита на данните и закона за ИИ, който влезе в сила едва миналата година.

Едно от предложенията в пакета вероятно ще се стори приятно за почти всички европейци: Брюксел иска да се справи с досадните банери за „бисквитки“, които изискват съгласие от потребителите за проследяване при посещение на сайтове.

В проектодокументи, които все още могат да претърпят промени, и според европейски служители, Брюксел планира да прецизира дефиницията за лични данни и начина, по който компаниите могат да ги използват, например допускайки обработването им за обучаване на модели с ИИ „с оглед легитимен интерес“ – ход, който според правозащитниците може да отслаби защитата на личната неприкосновеност. Предвижда се и едногодишна пауза в прилагането на много разпоредби за високорисков ИИ – като модели, които могат да застрашат безопасността, здравето или основните права на гражданите, мярка, която се посреща благосклонно от американски и европейски компании. Вместо да влязат в сила догодина, тези правила ще започнат да се прилагат от 2027 г.

Десетки водещи европейски компании, включително френската Airbus и германските Lufthansa и Mercedes-Benz, вече настояха за пауза през юли, предупреждавайки, че законът за ИИ може да задуши иновациите. Брюксел уверява, че защитата на личните данни на европейските потребители ще остане гарантирана.

Един от евродепутатите от групата на Европейската народна партия на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен подкрепи усилията за опростяване на цифровите правила. Ева Майдел коментира, че проблемът на Европа се корени в прекомерната сложност и непоследователност на вече действащите регулации, които са създадени на принципа на „изолирани сектори“, водят до припокриващи се задължения и неравномерно прилагане, създавайки несигурност за бизнеса и фрагментирайки единния пазар.

Въпреки това фон дер Лайен може да се изправи пред труден процес, тъй като промените трябва да получат одобрение както от Европейския парламент, така и от държавите членки. Основните партньори в нейната управляваща коалиция вече изразиха резерви. В писма, изпратени миналата седмица до Европейската комисия, социалистите заявиха, че се противопоставят на всяко забавяне на закона за ИИ, а либералите предупредиха, че няма да подкрепят никакви промени, които застрашават поверителността./ БГНЕС