ЕК към Сърбия: Възхвалата на военни престъпници няма място нито в ЕС, нито сред кандидатите за членство

Европейската комисия заяви, че сръбските власти сами трябва да решат каква роля ще имат в погребението на осъдения за военни престъпления Ратко Младич, но предупреди, че възхвалата на военни престъпници противоречи на основните европейски ценности и няма място нито в ЕС, нито сред страните кандидатки за членство.

След смъртта на Младич Европейският съюз припомни, че той е осъден военен престъпник, излежавал доживотна присъда за престъпления срещу човечеството и геноцида в Сребреница.

„Европейската комисия смята, че всяко възхваляване на военнопрестъпници противоречи на най-основните европейски ценности и няма място нито в ЕС, нито в страните кандидатки за членство в ЕС“, заявиха от Комисията.

От Брюксел обръщат внимание на отговорността на сръбските институции във връзка с евентуалното погребение на Младич в страната.

„Ако Ратко Младич бъде погребан в Сърбия, сръбските власти трябва да потвърдят евентуалната роля, която биха могли да имат в организацията или в самото погребение на Ратко Младич“, заявиха от Европейската комисия.

Очаква се Младич да бъде погребан в Сърбия. Сръбският министър на правосъдието Ненад Вуич дори заяви, че той ще бъде изпратен с най-високи държавни почести.

Президентът Александър Вучич каза, че Младич ще бъде погребан там, където пожелае семейството му, и че сръбските власти все още не разполагат с конкретна информация.

„Ако семейството пожелае Младич да бъде погребан в Сърбия, ние ще помогнем това да бъде направено по достоен и приличен начин“, посочи Вучич.

Смъртта на Ратко Младич отново предизвика противоположни реакции в региона - от припомняне на жертвите му и послания, че смъртта не заличава извършените престъпления, до неговото възхваляване.

Младич е признат за виновен за геноцида в Сребреница, който е най-мащабното масово убийство в Европа след Втората световна война. Престъплението е извършено в рамките на няколко дни през юли 1995 г. в Сребреница и околните райони.

През 1993 г. Организацията на обединените нации обявява Сребреница за „зона за сигурност“, охранявана от леко въоръжен контингент от нидерландски миротворци. Въпреки това градът остава обсаден от силите на босненските сърби.

През юли 1995 г. Сребреница е превзета от Армията на Република Сръбска под командването на генерал Ратко Младич. В престъпленията участват и паравоенни формирования, включително членове на подразделението „Скорпионите“.

Силите на босненските сърби систематично отделят мъжете и момчетата от жените, децата и възрастните хора. След това са убити над 8000 бошняци, предимно мъже и момчета. Мемориалният център посочва най-малко 8372 жертви.

Телата са погребани в масови гробове. По-късно много от тях са разкопани с тежка техника и преместени във вторични и третични гробове в опит да бъдат укрити следите и мащабите на престъплението.

Останките на отделни жертви често са разпръснати на километри, което затруднява изключително много идентификацията чрез ДНК анализи. Процесът продължава и до днес.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия и Международният съд на ООН официално определиха престъпленията в Сребреница като геноцид.

Политическият лидер на босненските сърби Радован Караджич и командващият армията им Ратко Младич бяха осъдени на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Повече от 50 души са осъдени от международни и национални съдилища за участието си в геноцида и другите престъпления в района на Сребреница. Общият размер на присъдите им е около 700 години затвор, като са наложени и няколко доживотни наказания. /БГНЕС