ЕС прие правила за разширяване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения

ЕС прие в понеделник обвързващи правила за разширяване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, за да се гарантира, че те и близките до тях няма да бъдат подлагани на отмъщение за разкриване на предполагаеми нарушения, засягащи обществото.

Директивата, приета на среща на министрите на правосъдието на ЕС в Люксембург, въвежда мярка, за която Европейският парламент гласува главно през април. Държавите-членки на ЕС имат две години да транспонират директивата в националното законодателство.

"Никой не трябва да рискува своята репутация или работа за разкриване на незаконно поведение", заяви финландският министър на правосъдието Анна-Мая Хенриксон, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС.

Правилата имат за цел да осигурят "високо ниво на защита в целия Съюз на онези, които подават сигнали за нарушения, които имат смелостта да говорят", заяви тя в изявление от името на министрите на ЕС.

Законодателството призовава за създаване на канали за докладване във фирмите и общините в ЕС и за предпочитане те да се използват, вместо информацията незабавно да става публична.

Лицата, подаващи сигнали, обаче, „няма да загубят защитата си, ако решат да използват външни канали на първо място“, се казва в изявлението.

Защитените включват държавни служители, стажанти и акционери и други, които биха могли да се натъкнат на нарушения в работата си. Правилата имат за цел да гарантират, че няма да рискуват да бъдат спрени, понижени или сплашени за изказване.

Министрите на ЕС отбелязаха, че в момента само 10 от 28-те членки на ЕС имат всеобхватни закони за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения.

Те цитират проучване на ЕС за 2017 г., според което липсата на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, когато става въпрос само за обществени поръчки, води до загуба на потенциални ползи за блока всяка година между 5,8 милиарда до 9,6 милиарда евро.

ЕС беше поставен под натиска да въведе закона за защита на информаторите за нередности след скандала Luxleaks през 2014 г., в който бивш служител на PricewaterhouseCoopers беше осъден в Люксембург за изтичане на множество документи, разкриващи данъчните облекчения за многонационални фирми.

Присъдата на служителя Антоан Делтур по-късно беше отхвърлена поради широкото публично осъждане на решението.