За най-новата членка предстои своеобразен 10-годишен „стаж“
Въпреки че Подгорица е на крачка от историческата цел, въпреки затварянето на всички преговорни глави, влизането на Черна гора в Европейския съюз няма да прилича на присъединяването на нито една от досегашните страни членки, пише местното изданието „Дан“.
Вместо пълноправно участие във вземането на решения още от първия ден, по всичко личи, че за най-новата членка предстои своеобразен 10-годишен „стаж“ (с възможност за удължаване с още пет години), през който правото ѝ на глас и на вето ще бъдат под постоянен надзор от страна на Брюксел. Този нов модел, целящ да предотврати блокажи в рамките на самия съюз, превръща споразумението за присъединяване на Черна гора в своеобразен тест за бъдещето на цялата политика по разширяване.
Същината на промяната се крие в поуките, които Брюксел си извлече от дългогодишните конфликти с Унгария и правителството на Виктор Орбан, което многократно използва правото си на вето, за да блокира ключови външнополитически и финансови решения на Съюза. За да се избегне повторение на подобен сценарий с нови членове, Европейската комисия инициира въвеждането на строги защитни механизми в глава 35 от споразумението за присъединяване. На практика това означава, че при влизането си в ЕС Черна гора формално ще има право на глас, но то може да бъде временно отнето, ако се прецени, че страната сериозно нарушава върховенството на закона или възпрепятства вземането на съвместни решения.
Според брюкселското издание „Politico“, макар първоначално Европейската комисия да предлагаше изпитателен срок до 15 години, в рамките на Съюза беше постигнат компромис по инициатива на Ирландия, която председателства Съвета на ЕС. „Politico“ отбелязва, че посланиците на страните членки по принцип са подкрепили съкращаването на този срок на 10 години (с възможност за удължаване с още 5), след като държави като Италия и групата „Приятели на Западните Балкани“ предупредиха, че един 15-годишен период на наблюдение трудно би могъл да се нарече „временна мярка“. Същият източник подчертава, че решението за евентуално отнемане на правото на глас ще се взема с квалифицирано мнозинство, което на практика значително улеснява задействането на санкционни механизми в сравнение със съществуващия член 7.
Подобни решения породиха редица въпроси и колебания в черногорското общество, както и сред някои държави членки на Съюза, които се опасяват, че по този начин се създава „членство от втора категория“. Въпросът какво точно ще послужи като основание за отнемане на правото на глас е особено спорен. Докато някои държави членки настояват в споразумението да бъде включено нарушението на принципа на „лоялно сътрудничество“, други, които симпатизират на страните кандидатки, предупреждават, че това е твърде широко и субективно понятие. Според тях то би могло да се използва за политическо дисциплиниране на по-малките държави, когато те защитават националните си интереси.
Подгорица демонстрира дипломатически оптимизъм пред обществеността, докато при закрити врати води интензивна дипломатическа офанзива. Премиерът Милойко Спаич определи като важна победа факта, че Брюксел се е отказал от идеята новите членове да бъдат лишени от правото на вето веднага след присъединяването си. Той заяви, че Черна гора не се страхува от защитните механизми, тъй като е искрено ангажирана с европейските ценности. Министърът по европейските въпроси Майда Горчевич изрази подобна позиция, като подчерта, че тези клаузи са гаранция за стабилност и няма да забавят плана за приключване на преговорите до края на годината и подписване на договора за присъединяване до юни 2027 г.
Според дипломатически източници обаче, черногорските преговарящи, които нямат формалното право да променят текста на Глава 35, активно лобират пред приятелски настроени държави, за да гарантират, че критериите за евентуално отнемане на правото на глас ще бъдат строго обективни и ясно дефинирани.
От друга страна, част от опозицията и гражданския сектор в Черна гора предупреждават, че приемането на 10-годишен надзор и възможността за отнемане на правото на глас създава прецедент, с какъвто не се е сблъсквала нито една предишна страна членка – от Словения до Хърватия. Някои европейски представители, като например докладчика на Европейския парламент за Черна гора Марян Шарец, определиха самата идея за изпитателен период като несправедлива спрямо страната, която е постигнала най-голям напредък в реформите. Освен институционалния надзор, присъединяването на Черна гора включва и редица други специфики. Като държава с най-малко население, присъединяваща се към Съюза след Малта, Черна гора ще има минимален брой представители в Европейския парламент и ограничено влияние при гласуване с квалифицирано мнозинство, предвид дела на населението ѝ. /БГНЕС
Още от Свят
В центъра на София: Бегълци с краден ван се блъснаха в полицейска кола и в стена
Сградата на ООН в столицата на Судан е поразена от дронове
Страната преживява най-голямата криза с масов глад и бежанци в света
Какво се случва в Саудитска Арабия: репресии, изтезания, екзекуции
Двата основни метода за изпълнение на смъртно наказание в Саудитска Арабия са убиване с камъни и обезглавяване