Държавите от Европейския съюз имат пет години да се подготвят за евентуална война, според военен план, който ще бъде представен от Европейската комисия в четвъртък и с чийто проект разполага Politico, предаде Нова ТВ.

"До 2030 г. Европа трябва да разполага с достатъчно силен отбранителен капацитет, за да възпира убедително своите противници и да може да реагира на всяка агресия", се посочва в проекта, който след обсъждането от министрите на отбраната ще бъде представен пред Колегиума на комисарите. След това ще бъде изпратен за одобрение на европейските лидери през следващата седмица. 

Планът, наречен "Пътна карта за отбранителна готовност 2030", е израз на растящата роля на ЕС в сферата на отбраната - реакция на войната на руския президент Владимир Путин срещу Украйна и на неясните сигнали на американския президент Доналд Тръмп относно ангажимента му към европейската сигурност.

"Милитаризираната Русия представлява постоянна заплаха за сигурността на Европа в обозримо бъдеще", се казва в документа, съобщи Bloomberg.

Разпокъсана отбрана

Въпреки че държавите от ЕС бързо увеличават военните си бюджети, по-голямата част от тези разходи "остават предимно национални, което води до фрагментация, нарастване на разходите и липса на оперативна съвместимост", се подчертава в 16-страничния документ.

Европейската комисия настоява столиците да купуват оръжия съвместно и поставя цел до края на 2027 г. поне 40% от поръчките за отбрана да бъдат по общи договори - при по-малко от 20% в момента. Освен това до 2028 г. най-малко 55% от покупките на оръжие трябва да идват от компании от ЕС и Украйна, а до 2030 г. - поне 60%.

Документът очертава девет ключови приоритета, в които ЕС трябва да запълни дефицити:

•противовъздушна и противоракетна отбрана;
•логистични и мобилни способности;
•артилерийски системи;
•изкуствен интелект и киберотбрана;
•ракети и боеприпаси;
•дронове и системи срещу дронове;
•бойни способности на суша;
•морска отбрана;
•повишаване на общата отбранителна готовност.

Важен елемент от плана е и ролята на Украйна, страната ще бъде "силно въоръжена и подкрепена", за да се превърне в "стоманен таралеж", способен да възпира руската агресия.

Планът включва срокове за три мащабни проекта:

Eastern Flank Watch — интегриране на системи за сухопътна и въздушна отбрана, както и противодронови технологии, включително т. нар. Европейска дронова стена;
European Air Shield — многослойна система за въздушна отбрана;
Defence Space Shield — защита на космическите активи на ЕС.

Комисията се надява лидерите на ЕС да одобрят тези три проекта до края на годината.

Пътят към 2030 г.

Според проекта, всички ключови инициативи трябва да започнат през първата половина на 2026 г., а до края на 2028 г. трябва да има сключени договори, финансиране и проекти за запълване на най-спешните пропуски.

Брюксел също така иска да изготви карта на производствения капацитет в отбранителната индустрия и да идентифицира рисковете и "тесните места" във веригите за доставки на критични суровини, нещо, което вероятно ще срещне съпротива от страна на производителите, традиционно предпазливи към споделяне на подобна информация с Комисията.

Финансиране и суверенитет

ЕС планира да мобилизира до 800 милиарда евро за отбрана, включително чрез:

• програмата SAFE за заеми за оръжия (150 млрд. евро);
•  Европейската програма за отбранителна индустрия (1,5 млрд. евро, все още в процес на договаряне);
• Европейския фонд за отбрана;
• следващия многогодишен бюджет на ЕС (2027–2034).

Документът подчертава, че страните членки "ще запазят суверенитета си в националната отбрана". Въпреки това някои държави реагират резервирано на по-активната роля на ЕС в сфера, традиционно запазена за националните правителства.

"Основната цел трябва да бъде да се създадат условия страните членки да изпълняват своите национални и международни цели в областта на отбраната", заявява Германия в официалния си принос към плана.

Швеция настоява показателите за напредък да измерват реални резултати, а не просто използването на конкретни инструменти като съвместни поръчки.

Баланс между север и юг

Планът, подготвян от лятото насам, се стреми да адресира опасенията на всички страни членки, не само на тези, които се чувстват най-силно застрашени от Русия. За южните държави като Италия и Испания документът изрично отбелязва, че "Европа не може да си позволи да бъде сляпа за заплахите от други части на света", споменавайки Близкия изток и Африка.

Координация с НАТО

В проекта се подчертава, че ЕС ще работи в тясна координация с НАТО, за да избегне създаването на паралелни структури, които биха могли да усложнят военните планове.

Крайната цел е ЕС да стане по-независим и по-подготвен в един все по-опасен свят.

"Авторитарните държави все по-често се опитват да се намесват в нашите общества и икономики", пише още в документа.
"Традиционните съюзници и партньори пренасочват вниманието си към други региони на света. Европейската отбрана трябва да бъде готова за бойните полета на утрешния ден." - се казва в заключение..