Изпълняващият длъжността премиер на Косово Албин Курти приветства решението на Европейския съюз да отмени санкционните мерки, наложени на страната му през 2023 г. заради напрежението в северните райони с преобладаващо сръбско население.

Курти подчерта, че косовските институции не са причина за ескалацията на напрежението на север, като посочи, че именно действията на държавата са допринесли за деескалацията в региона. Той напомни, че след въвеждането на санкциите, които ще бъдат напълно отменени в края на януари и ще позволят на Косово да получи милиони евро финансова помощ, страната е станала обект на два тежки инцидента – през септември 2023 г. в Банска - община Звечан, и през ноември 2024 г. в канала Ибър–Лепенц.
По думите му и за двата случая съществуват доказателства за участие на сръбската държава.

Курти подчерта, че всякакъв компромис с върховенството на правото би бил пагубен за Косово, като изтъкна, че спокойната обстановка, свободното придвижване и функционирането на държавните институции в северната част на страната са резултат именно от утвърждаването на закона и обществения ред. Той добави, че въпреки всичко правителството никога не е проявявало огорчение към ЕС и е останало напълно ангажирано с европейската интеграция и изпълнението на критериите за членство.

В контекста на санкциите Курти отправи критики към партиите от бившата парламентарна опозиция заради отказа им през ноември да гласуват Плана за растеж и три споразумения със Световната банка преди разпускането на парламента. По думите му най-големите финансови щети за Косово не са дошли от ЕС, а от действията на парламентарната опозиция. Опозиционните формации от своя страна отказаха участие в заседанието, свикано тогава от партията на Курти, като обвиниха правителството, че използва тези теми за политически цели. Липсата на консенсус около формирането на нови институции след изборите през февруари доведе до обявяването на нов вот, насрочен за 28 декември.

Наред със санкциите на ЕС, правителството на Курти беше подложено и на критики от страна на Съединените щати заради решения, свързани със северната част на страната, включително закриването на обществени предприятия, функционирали в рамките на сръбската система. В региона беше забранено и използването на сръбския динар, с който Сърбия финансираше паралелни структури и подпомагаше местното сръбско население чрез пенсии и социални плащания.

Косовските институции разглеждат тези действия като част от разширяването на държавния суверенитет, докато САЩ и ЕС ги определят като некоординирани. Санкционните мерки са стрували на Косово около 613,4 млн. евро под формата на спрени или отложени проекти, като поради пропуснати срокове 7,1 млн. евро са били загубени окончателно. /БГНЕС