ЕС задължи „Гугъл“ да споделя данни от търсачката си и в „Андроид“ да са достъпни конкурентни AI услуги

Европейският съюз задължи „Гугъл“ да споделя данни от своята търсачка с други търсачки и да отвори операционната система „Андроид“ за конкурентни услуги с изкуствен интелект.

Американският технологичен гигант обаче предупреди, че тези мерки създават риск за сигурността и защитата на личните данни.

Решението е поредната стъпка на ЕС в рамките на усилията на общността да засили контрола върху дейността на големите цифрови платформи.

Разпореждането е издадено по силата на Закона за цифровите пазари (DMA), който задължава най-големите технологични компании да отворят своите услуги за конкуренцията с цел да предоставят на потребителите по-голям избор.

DMA е обект на остра критика от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, която обвинява Брюксел в несправедливо отношение към американските компании.

Според решението на Европейската комисия „Гугъл“ трябва да започне да споделя данни от търсачката си от януари 2027 г., а потребителите да могат да се възползват от промените в „Андроид“ от юли 2027 г.

„Благодарение на тези мерки се надяваме да се появят алтернативи на Google Search и услугите на Google с изкуствен интелект, като Gemini, така че потребителите в ЕС да разполагат с по-голям избор“, заяви еврокомисарят по технологиите Хена Виркунен.

Като пример Комисията посочва, че потребителите на телефони с Android трябва да могат да използват предпочитан от тях AI чатбот чрез гласови команди по същия начин, по който в момента използват командата „Hey Google“.

От „Гугъл“ обаче възразиха, че изискването за споделяне на данни от търсачката създава „безпрецедентни рискове за защитата на личните данни, сигурността на устройствата и националната сигурност“.

Ръководителят на отдела за глобални въпроси на компанията Кент Уокър заяви, че новите правила може да подкопаят съществуващите механизми за защита на милиони европейски потребители.

Според него изкуственият интелект вече има достъп до Android, а споделянето на данни от търсенията би означавало, че личните заявки на европейците може да бъдат предоставяни на други компании без достатъчна анонимизация и без знанието или съгласието на потребителите.

От Европейската комисия подчертаха, че при изготвянето на мерките са взети предвид всички изисквания за сигурност и защита на личните данни и че споделяната информация ще бъде анонимизирана.

Решението е правно обвързващо и е част от процедура, започнала през януари, но не представлява официално разследване, което автоматично да води до налагане на санкции.

Въпреки това натискът върху „Гугъл“ продължава. Според източници на АФП, още през следващата седмица Европейската комисия може да наложи глоба на компанията в отделно производство по Закона за цифровите пазари.

Съгласно европейските правила санкциите може да достигнат до 10% от глобалния годишен оборот на компанията.

Това няма да бъде прецедент за „Гугъл“. Между 2017 и 2019 г. ЕС наложи на компанията глоби за общо 8,2 милиарда евро по различни производства за нарушаване на правилата за конкуренцията, а през септември миналата година Брюксел наложи още една антитръстова санкция в размер на 2,95 милиарда евро. /БГНЕС