След свалянето на американския безпилотен самолет в нощта срещу четвъртък американският президент Доналд Тръмп мрачно заяви, че Иран е допуснал "много сериозна грешка". Не му се наложи обаче да казва нищо повече: политическите барометри в Близкия изток скочиха толкова силно, колкото и кривата на цената на петрола. Но сякаш никой не изглеждаше готов да говори за нарасналата опасност от война между САЩ и Иран. Още повече, че и двете страни все още спорят дали безпилотният разузнавателен самолет е бил в иранското въздушно пространство или не. 

Но Тръмп си беше сериозен, макар че действията му предизвикаха повече объркване, отколкото проясняване на ситуацията: само часове след свалянето на дрона американският президент започна подготовка за нападение в Иран. Американските самолети трябваше да бомбардират ирански радарни инсталации и ракетни установки в нощта срещу петък. Предполагаше се, че тогава, заради мюсюлманския празник, цивилните жертви ще бъдат по-малко. 

Посредническата роля на Оман

В същото време Тръмп помоли Оман да влезе в ролята на посредник между двете страни, а султанът изпрати на Иран американското предупреждение, че предстои нападение. Едновременно с това до Техеран стигна и уверението на Тръмп, че той не се интересува от въоръжен конфликт, а по-скоро от преговори с иранските власти. В съобщението от Вашингтон се казваше още, че ако Иран се съгласи да преговаря, това ще предотврати планираното въздушно нападение.

В Техеран запазиха хладнокръвие и се опитаха да спечелят време: върховният водач Али Хаменей вече бе отхвърлил преговорите с Вашингтон, но посланието трябваше да бъде предадено.

Ключовата роля на военните 

Тръмп сам се бе поставил в трудно положение: военновъздушните сили на САЩ в региона на Персийския залив, както и военноморските сили в Индийския океан, се намираха в пълна бойна готовност. Освен това заплахата от американско нападение бе в явно противоречие с твърдението на Тръмп, че искал "само да преговаря". Президентът вероятно нямаше да е в състояние сам да намери изход от създалото се положение -особено след като явно бе усетил, че в този случай обичайните му „съветници“, като Джон Болтън и Майк Помпео, няма много да му помогнат, а по-скоро онези военни, които напоследък активно го уверяваха да не действа според обичайния си маниер: един военен конфликт не бива да избухва въз основа на самостоятелно взето решение, а изисква възможно най-широк политически консенсус.

Тръмп вероятно е усетил и това, че не може да получи подкрепа дори и сред своите. Това сигурно му създава още повече грижи, имайки предвид, че тази седмица той обяви официално повторната си кандидатура за президентските избори. Военната конфронтация с Иран би била в противовес на обещаното от него на предишните избори, а именно - да върне у дома американските войници от Близкия и Средния изток. Вместо това той разполага военни части в региона и може би ги изпраща на война с непредвидими последици за всички.

Какво става със "сделката на века"?

Дори и да не се беше стигнало дотам, вече почти нищо не е останало от смелите обещания на Тръмп за района на Близкия Изток. Например за „сделката на века“, която обещаваше мир между Израел и палестинците. Планът все още не е публикуван и може би никога няма да бъде, но за него вече се зае достатъчно, за да подплаши той основните играчи: заради досегашната безусловна подкрепа на Тръмп за Израел, особено отдръпването от идеята за решение на Близкоизточния конфликт на принципа на двете държави, палестинците се държат на дистанция от всяка американска инициатива. На предстоящата идния вторник конференция в Бахрейн няма да има официални палестински представители. Но също и Израел няма да изпрати своя делегация, а другите държави от региона ще бъдат представени само колкото да се каже, че присъстват. Това изобщо не е никаква мирна конференция. Нито пък можем да говорим за някакво нормализиране. Камо ли пък за "сделка на века”.

Петер Филип, Дойче Веле