Войната в Украйна показа по най-безспорен начин истинското й лице

Фьодор Крашенинников, Дойче веле

Изминалият месец завинаги промени живота на милиони - в Украйна, в Русия, в европейските страни и в целия свят. Едни загиваха под бомбите и обстрела, а други планираха и провеждаха тези обстрели и бомбардировки. Някои станаха бежанци, губейки дома си, а други приютиха бежанци в жилищата си. Някои загинаха като окупатори и агресори на чужда земя под лъжливи лозунги, а други паднаха, защитавайки родината си. Тази драма се разиграва директно пред очите на целия свят, който не спира да се ужасява и да си задава въпроса как може това да е възможно през 21 век.

Z - знакът на бедствието

Още в първите дни на войната режимът на Путин окончателно захвърли маската на благоприличието и престана дори да се преструва на демократична държава. Сега ръководството на Русия с думи и с дела отрича всичко това, на което се основаваше постсъветска Русия и даже по-късният СССР от времената на Перестройката.

Демонстративното презрение към демокрацията, либерализма, западните ценности, правата и свободите на човека, към международното право и елементарните норми на приличие в междудържавните отношения, установени след Втората световна война – всичко това сега се смята не само за добър тон в публичните изяви на хора като Путин, но и за единствената възможна гледна точка на всеки представител на руските власти.

Русия се опитва да удави страната ми в кръв. В дома ни нахлуха хладнокръвни убийци. Но Путин не може да подчини украинците със сила. Това няма да стане никога, коментира украинският журналист Сергей Руденко.

Милитаризмът, агресивната ксенофобия, империализмът и оправдаването на терора срещу всички инакомислещи не само вътре в страната, но и отвъд нейните предели, станаха окончателно държавна идеология на Русия. Нещо повече, в третото си десетилетие путинизмът се сдоби със свой графичен символ, който завинаги ще остане в паметта ни като знак за бедствието на жертвите от тази война и от режима на Путин – прословутата буква Z, за непочтително отношение към която в Русия вече са започнали да наказват.

Кривото огледало на държавната пропаганда

Слушайки и четейки изявленията на Владимир Путин, на висшето руско ръководство, на депутатите и на пропагандистите, направени в последния месец, човек трудно може да се отърси от усещането, че те се наслаждават на възмущението, което наглите им ултиматуми и цинични лъжи предизвикват на Запад, в Украйна и сред тези, които в Русия биват наричани „национални предатели“. Това, че ръководството на една ядрена държава през 21 век си позволява подобни изявления, такива заплахи и такъв тон в общуването със заобикалящия свят, шокира не по-малко от ужасите на войната.

Виждайки как руската армия изтрива от лицето на земята мирни украински градове, не можеш да не се замислиш за това, че силовиците на Путин могат да бъдат също толкова безжалостни и жестоки, ако някой град в Русия бъде обхванат от протести.

Първият месец от войната показа, че годините на нагнетяване на конспиративни теории, ксенофобия и милитаризъм са оставили трайни следи в съзнанието на голяма част от руските граждани. Свикнали да виждат света в кривото огледало на държавната пропаганда, руснаците лесно се съгласиха да възприемат войната като мир, агресията против съседната страна – за нейно освобождение от „нацистите“, а сърцераздирателните кадри с разрушените от войната градове и нейните жертви – за фейкове, създадени за дискредитиране на руската армия и на нейния главнокомандващ.

И няма вероятност населението да стигне до масово прозрение за противоречието между реалните факти и показваното по телевизора, защото независимите медии бяха разгромени, а всяко мнение за войната и ситуацията в страната, което се различава от официалните, бе криминализирано.