EUobserver : Въпросът е не дали, а кога и как Кремъл ще загуби Калининград

 Едуард Лукас, EUobserver*

Русия ще използва ядрено оръжие, ако НАТО се опита да блокира Калининград. Това беше недвусмисленото предупреждение от Кремъл миналата седмица. В действителност това е празна заплаха срещу несъществуваща опасност. Ядреният блъф на Русия е изхабен от прекомерна употреба, а НАТО няма подобно намерение. 

"Но тази изява все пак показва нещо важно: чувствителността на Русия по отношение на Калининград.

Северната половина на бившата германска територия Източна Прусия е последният голям трофей на Кремъл от съветската победа над Хитлер през 1945 г.

Както при много трофеи, при по-внимателно вглеждане той се оказва не толкова впечатляващ. Калининград е изкуствено създадено образувание — от името му (дадено в чест на военнопрестъпника Михаил Калинин) до населението му (преселено там след етническо прочистване) и южната му граница (груба права линия от типа на онези, които европейските колонизатори прокарваха в африканските държави).

Сега хватката на Москва върху този ексклав — парче руска територия, притиснато между Полша и Литва — става все по-несигурна. Не защото някой ще прекъсне крехките въздушни, морски и сухопътни маршрути, които го снабдяват, а заради прекалено реалната, корумпирана, авторитарна и некомпетентна система на управление в Русия.

Слабостта на руската система, утежнена от цената на катастрофалната война в Украйна, прави запазването на Калининград неустойчиво — в икономически, социален, демографски и политически план.

Коментарите извън Русия до голяма степен пропускат това, представяйки Калининград като крепост, от която Москва може да заплашва съседите си.

По-реалистично е да се гледа на него по обратния начин — като на най-голямата стратегическа уязвимост на Русия: ахилесова ѝ пета.

Аналитичният център "Балтийски международен център за сигурност" (БМЦС) провежда мащабен изследователски проект, наречен "Калининград 2050".

Самото име поставя скрит въпрос: наистина ли вярвате, че Калининград все още ще бъде под властта на Москва в средата на века? Това изглежда все по-малко вероятно.

Тази седмица БМЦС ще събере 20 експерти за симулации на кризисни ситуации, които ще изследват как би могло да се разпадне управлението на Кремъл и как съседните държави биха могли, биха желали и би трябвало да реагират.

Засега причините са въображаеми. Но екологична катастрофа, срив в доставките на гориво или извънредна ситуация в общественото здравеопазване, като тази, която в момента се развива в Сибир, са напълно възможни в сегашното разклатено състояние на Русия. Политиците и отговорните институции ще трябва да реагират на произтичащите от това бежански потоци, замърсяването и хуманитарните нужди.

Все още не знаем какъв ще бъде резултатът от изследването на БМЦС: както при военните "игри", целта на тези упражнения е да се провери как биха се развили различни сценарии. Надяваме се изводите да бъдат полезни за онези, които се сблъскват с тези дилеми в реалния живот.

Следващата стъпка ще бъде книга - "Крехка крепост", която ще бъде публикувана по-късно тази година. Редактирана от британския наблюдател на руските въпроси Кристофър Питърс и написана от местни и чуждестранни експерти, тя разглежда различни теми, като политиката на паметта, икономическите слабости, вътрешните репресии и състоянието на общественото мнение. Основното послание е, че Калининград оцелява единствено благодарение на икономическите субсидии и политическата подкрепа от Москва.

Тези усилия едва ли биха могли да бъдат по-актуални.

Докато Кремъл се заканва заради заплахата от НАТО, публикации в социалните мрежи, предизвикващи тревога, представят предполагаеми руски планове за нахлуване, които щели да започнат от Калининград, като публикуват карти с дебели червени стрелки, пробиващи Сувалкския коридор — стратегически участък от сушата, който свързва Полша и Литва.

Но както показва военната глава на книгата, подобна атака е невъзможна при сегашните (или вероятните) условия. Русия почти не разполага със сухопътни сили в Калининград: всички те са изпратени в Украйна. Руските военновъздушни сили там не разполагат и с необходимите за реална война летища и хангари.

НАТО, особено след присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса, има огромно превъзходство по суша, море и въздух в региона — факт, подчертан и от последните му учения за наблюдение в района.

Накратко, ядреното дрънкане с оръжия е без значение. Никой не заплашва Калининград отвън. А истинският въпрос е кога и как, а не дали, Кремъл в крайна сметка ще го загуби".

 *Едуард Лукас - основател и директор на аналитичния център "Балтийски международен център за сигурност".