България блокира европейската мечта на Македония. Ето защо, коментира Euronews, цитирана от "Фокус". Повече от десетилетие и половина след като подаде молба за членство за първи път Македония изглежда е тръгнала по пътя към него

Дългогодишен спор за името с южната си съседка Гърция мотивираше Атина да поставя препятствия след препятствия за присъединяването на Скопие към блока. Гърция възрази срещу името Македония - вече използвано от един от северните й региони - но двете страни постигнаха историческа сделка миналата година, която уреди спора и поставиха новопреименуваната Република Северна Македония на финалната права.

София, погълната в момента от продължителни антиправителствени протести, възрази срещу започването на преговори за членство, заявявайки, че е недоволна от "настоящата преговорна рамка“

Българското външно министерство не посочи конкретни причини за своето недоволство, просто заяви, че настоящата рамка "не предоставя правните гаранции, търсени от България". Тя настоява, че нейните "искания" трябва да бъдат официално добавени към документите за преговори.

Македонски или български?

Подобно на Атина, проблемът със София е едно име, този път се отнася до езика.

"Възраженията на България относно кандидатурата за присъединяване на Северна Македония са свързани с историята и идентичността. По-специално, България иска Северна Македония да признае, че езикът, който се говори от славянското македонско мнозинство в Северна Македония, не е" македонски ", а български - или негов диалект" . Това заяви Ангелос Хрисогелос, сътрудник на европейската програма в Chatham House, каза пред Euronews.

"Те също така искат Скопие да признае" българския произход на "македонската" нация "и да се откаже от всякакви претенции, които могат да имат, че в България има отделно" македонско "малцинство, което София не признава, тъй като счита всички, които наричат себе си „македонци“ за българи “, добави той.

През последните две седмици страните проведоха преговори, за да се опитат да намерят решение преди срещатa с участието на външните министри на страните-членки на ЕС, която беше планирана за 10 ноември, но сега беше отложена с една седмица

Според Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES) етническите македонци съставляват 10% от населението на България.

Организацията твърди също така в неотдавнашна бележка, че „българският и македонският език са два различни езика, за които междуезичното общуване изисква тълкуване / превод, за разлика, например от случая на сръбския и хърватския език, за които не се налага превод.

България се опитва да „извлече отстъпки от ЕС“

Но вътрешната политика и политиката на ЕС, точно както историята, може да играят роля.

Протестите срещу корупцията продължават в България повече от 100 дни, като протестиращите призовават премиера Бойко Борисов и главния прокурор на страната Иван Гешев да се оттеглят. Те обвиняват двамата мъже в заговор с олигархичнатa мафия.

Борисов, който отказа да подаде оставка, до момента е оцелял след пет вота на недоверие.

"Неудобната истина е, че процесът на разширяване е привлекателен инструмент за членовете на ЕС да налагат политики и промени върху своите съседи извън ЕС", каза Хрисогелос.

"За България процесът на присъединяване на Северна Македония е начин за извличане на отстъпки в изключително деликатен момент за Скопие. Доста важно е обаче, тъй като повечето от тези искания се отнасят до нематериални въпроси за идентичността и историята, те отразяват необходимостта българското правителство да приеме силна националистическа позиция по вътрешнополитически причини. Особено, тъй като през последните месеци тя се сблъска с обвинения за корупция, улични демонстрации и икономически спад поради пандемията ", добави той.

Образът на ЕС е повреден на Балканите

България стана член на НАТО през 2004 г. и се присъедини към ЕС три години по-късно.

Миналата година Брюксел счете, че напредъкът на България в реформирането на съдебната система, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност оттогава е "достатъчен", но има място за подобрение.

Оттогава ЕС стана по-строг по въпросите на върховенството на закона, но анализаторите все още осъждат бавността на блока да реагира и липсата на наказания.

Комисията например "леко порица опитите на правителството да прекрати протестите със сила", каза Джуди Демпси от мозъчния тръст „Карнеги Европа“.

Тя аргументира, че дните на власт на Борисов могат да бъдат преброени, ако групата, към която принадлежи неговата партия в Европейския парламент - Европейската народна партия (ЕНП), му се противопостави, но изглежда че, както и при унгарския премиер Виктор Орбан, "ЕНП заема мека позиция към България."

За Хрисогелос „инцидентът е поредният сигнал за дълбоките усложнения, които правят политиката на ЕС за разширяване - някога най-ефективният му външнополитически инструмент - слаб и неефективен инструмент днес“.

"Това показва, че с нарастването и разнообразието на ЕС става все по-трудно да се придържаме към общи политики и норми на своята външна политика, без да пречат конкретни национални програми.

"Това уврежда имиджа на ЕС в региона и създава съмнение, че обещанието му за разширяване ще изглежда надеждно за други държави от Западните Балкани," добави той.

Хърватия беше първата от седемте страни, присъединили се към ЕС през 2013 г., докато Черна гора, Сърбия, Република Северна Македония и Албания са официални кандидати. Босна и Херцеговина и Косово са потенциални страни кандидатки.