С изграждането на нови ядрени мощности България не става независима, а все по-зависима
"България няма нужда от толкова енергийно генериращи мощности. Това е стара идея - когато едно лоби, свързано с ядрената енергетика, влиза във властта, да си мечтае за огромни мощности. Има нови реалности в света, в енергетиката, в демографската структура на населението, в тенденциите. Не можем да налагаме под една или друга форма АЕЦ "Белене" вече 30 години. Българското население намалява, а ние сме най-големият износител на ток в Европа".
Това каза пред БНР макроикономистът Евгений Кънев във връзка с кръглата маса от днес за стратегията за развитието на енергетиката в период 2023-2053 година.
И подчерта, че не е против ядрената енергетика, докато потенциалът трябва да се съхранява и да се мисли как се вписва в съвременните реалности.
"Не можем, както някой е заявил, да бъдем ядрен фактор. Това е нелепо, защото, изграждайки ядрени мощности, България засилва своята зависимост от това, а не става по-независима. И по отношение на вноса на технология, и по отношение на поддръжката, и по отношение на ядрените отпадъци зависим от доставчика. Факт е, че се отива към ВЕИ".
Кънев допълни, че би се учудил, ако Европейската комисия се съгласи да предоговори с България Плана за възстановяване и устойчивост в частта енергетика - да се поиска отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% и продължаване на работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038 година.
"Но дори и да се съгласи, ние ще изгубим много пари, много възможности за реформи. Има един негласен говор против реформите в България и голяма част от икономиката работи по начина, методите, условията на ХХ век. Крайно време е да има реформатори, които да мислят за всички в държавата, а не само за лобитата в нея".
Според макроикономиста от дерогацията печели "Лукойл", но българските потребители - не, "тъй като плащаме европейски цени на преработения петрол, който се купува от бензиностанциите".
"Очаквам да видим дали ще се изпълни обещанието за огромни постъпления в бюджета. Дълбоко се съмнявам в това".
Фактор
Това каза пред БНР макроикономистът Евгений Кънев във връзка с кръглата маса от днес за стратегията за развитието на енергетиката в период 2023-2053 година.
И подчерта, че не е против ядрената енергетика, докато потенциалът трябва да се съхранява и да се мисли как се вписва в съвременните реалности.
"Не можем, както някой е заявил, да бъдем ядрен фактор. Това е нелепо, защото, изграждайки ядрени мощности, България засилва своята зависимост от това, а не става по-независима. И по отношение на вноса на технология, и по отношение на поддръжката, и по отношение на ядрените отпадъци зависим от доставчика. Факт е, че се отива към ВЕИ".
Кънев допълни, че би се учудил, ако Европейската комисия се съгласи да предоговори с България Плана за възстановяване и устойчивост в частта енергетика - да се поиска отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% и продължаване на работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038 година.
"Но дори и да се съгласи, ние ще изгубим много пари, много възможности за реформи. Има един негласен говор против реформите в България и голяма част от икономиката работи по начина, методите, условията на ХХ век. Крайно време е да има реформатори, които да мислят за всички в държавата, а не само за лобитата в нея".
Според макроикономиста от дерогацията печели "Лукойл", но българските потребители - не, "тъй като плащаме европейски цени на преработения петрол, който се купува от бензиностанциите".
"Очаквам да видим дали ще се изпълни обещанието за огромни постъпления в бюджета. Дълбоко се съмнявам в това".
Още от Бизнес
Сметките на властта: 2 млрд. евро влизат в хазната от новите данъци и осигуровки през 2027
Според бюджетния план един от механизмите за увеличаване на приходите е данъкът върху свръхпечалбите
Не високите цени на горивата, а вътрешни фактори помпят инфлацията в България
За момента вътрешната среда е проинфлационна и то повече отколкото петролната криза
Николай Василев: Управляват ни политици от „Бюджетно блато 3-5-8“
Колкото повече милиарди пръска държавата през дефицити, колкото повече задлъжнява, колкото повече не приватизира и не концесионира, толкова повече пари ще получават олигарсите