„Това, което се случва сега, за някой може би е изненада, докато изненада за мен е, че за световните лидери беше изненада, че Путин по този начин влезе в Украйна, обявявайки война, цинично наречена „военна операция“, а де факто той подпали първите фитили на една световна война, която все още е в начален етап. И не ми дава мира всичко това, което виждам тези дни. Аз разговарям в момента с вас и с намелен звук в същото време пред мен е екрана на телевизора и виждам последните новини от Украйна и от света по повод на тази обявена от Путин война.“ Това казва в интервю за„Фокус“ кинорежисьорът Евгений Михайлов, коментирайки агресията на Русия в суверенна Украйна. 

Според него следвоенният свят на 77-годишния мир е свършил с вероломното нападение на путинова Русия срещу независима Украйна. 

„Това се подготвяше доста дълго време, маскирано с лъжи, с будалкане на Запада, с телефонни разговори и срещи на най-високо ниво с американския президент, с френския президент, с германския канцлер, с кого ли не. За съжаление много от тях повярваха. И мисля, че това е последният път, в който се вярва на Русия. По същия начин светът навремето беше повярвал, че не е възможно съдружие между нацисткия Райх на Хитлер и Сталиновия социализъм. Докато те в съдружие, с подписан договор в средата на август на 1939 година дружно с разлика от 17 дни – Германия на 1 септември 1939 година, а Съветският съюз и Сталин на 17 септември 1939 година - превзеха Полша, поделиха я и предприеха прекрояването на вече установени граници на независима държава. В момента наблюдаваме подобно нещо... И това за мен е страшно. И целият свят трябва да разбере, че повече не може да вярва на тази държава, на този ръководител, на тези държавни ръководители на тази държава, които в момента издевателстват дори над своя народ, защото те вкарват своя народ в голяма беля, в големи лишения, големи икономически трудности. И не знам, не знам какво трябва да се случи, за да може тези големи световни ръководители и в НАТО, и в Европейския съюз, и в САЩ, и в Австралия да разберат най-после, че така не може да се преговаря с терористи, с лъжци и с вероломни военни престъпници. Защото това, което става в момента в Украйна, е военно престъпление, нарушение на всички досега подписани договори, и в нарушение на целия изграден световен мир след Втората световна война, особено в Европа. И на много хора в Европа в момента не им се вярва, че това се случва в Европа и в европейската част на бившия Съветски съюз, която всъщност е Украйна. Не знам, страшно е“, коментира Михайлов.

Той смята, че зловещите стихове на Евтушенко „Хотят ли русские войны?“ е лицемерен захаросан шлагер. Той е лицемерен по много причини, защото съветските ръководители, вече и руските ръководители в ерата на Путин, злоупотребяват точно с този шлагер и с тези рефлекси на обикновения руски човек и на руския народ, който е готов да страда, да яде сух хляб, да пие вода, да живее в ужасяващи условия, кални улици и да му се втълпява непрекъснато в главата – всичко може да е, само война да няма. Няма друг народ в света, който да е подложен, особено в съвременния свят във XXI век, на такова издевателство от правителството си. Няма друг народ. И точно това е цинизмът на „Хотят ли русские войны?“.

Попитан какво предстои оттук нататък да се случи, Михайлов казва: Чака ни денонощно облъчване с хибридна пропутиновска пропаганда. Чакат ни фанфари, а вероятно и търсени провокации около приближаващия така наречен национален празник 3 март. Чака ни вероятно заплаха и призиви за напускане на НАТО от десетките паравоенни организации. Всеки може да види, включително и МВР на Бойко Рашков или Главна прокуратура може да видят тези призиви в интернет за въоръжена борба, за отпор на предателите, за напускане на НАТО, за присъединяване към Евразия и т.н. Ние живеем в такъв свят в момента. Ние сме станали смешни пред нашите коалиционни партньори от НАТО и от Европейския съюз, от които сме част. Те не са „те, другите“. Ние сме „ние, НАТО, ние, Европейският съюз“. Тези същите, които се гнусят тук да дойдат съюзнически войски, за да ни защитят при евентуална агресия. Тези същите, на които военният министър – че той казва вече два месеца: „ама няма нужда от чужди войски, ама имаме наши командири, ама не знам си какво ще правим с някакъв един батальон”. Първо осъзнайте се – част сме от НАТО. Незабавно трябва да призовем за разполагане в България на противоракетни комплекси, на части на НАТО със съответното въоръжение, на пристигане на една или две натовски ескадрили, на които ние да осигурим летище, докато дойдат нашите самолети след една, две или три години. Защото това, което става в Украйна, с лъжите, които бяха изречени преди началото на вероломната война, може да се случи на всеки един от съседите на Русия в Прибалтика или в Молдова, или в България. Ние сме през едно море вече. Ние трябва да сме готови, защото не изключвам дори да се търсят провокации през съюзника на Русия Сърбия, която се въоръжава в последните години особено усилено с най-съвременна руска техника – през тях да се направят провокации на Балканите, било заради Косово, било заради нещо друго. И какво ще правим ние тогава в нашата България? Когато сме се снишавали през цялото време, кого ще молим след това за помощ от тези, от които се срамуваме, че сме част? Затова най-после България сега, през 2022 година трябва да каже: да, вече в България няма място Паметникът на окупационната Съветска армия в центъра на София. България трябва да има национален празник Деня на независимостта си – 22 септември, или Деня на Съединението – 6 септември, или Деня на българската писменост и култура – 24 май, но не денят, в който руският император е подписал един протокол с Османската империя, в който дори България не е спомената, и в който 3 март неслучайно е избран като дата заради връзката с коронясването и възкачването на престола на този император. Ние празнуваме този празник като свой национален…И си казвам, ако има отговорни, национално отговорни политици, които не превиват кръст и не удрят чело пред Москва, ако имаме национална гордост като българи, трябва да си сменим датата на националния празник, трябва да се отървем от окупационния паметник, трябва да преименуваме църквата, връщайки й името на „Свети свети Кирил и Методий“, и трябва да бъдем горди, че сме българи, част от Европа. Защото ние насилствено сме били извадени от Европа именно след окупацията през 1944 година от Съветската червена армия, която е почитана като освободителка. Защото ние сме в Европа от столетия, защото ние сме дали на Европа много неща, защото ние сме част от Възраждането далече преди началото на европейското. Ние сме дали на европейската култура и на много народи и писменост, и вяра, и високи образци на културата, защото ние се намираме на земята на траките и на всички тези, които преди това тук са градили цивилизация след цивилизация. И не може да почитаме тези с „Шмайзерите“, които са влезли в България, крали са, изнасилвали са, отнели са цялото българско богатство, избили са под тяхно разпореждане целия български военен и нителектуален елит, изнесли са ни архивите и до ден днешен не ни ги връщат.“

Евгений Михайлов няма съмнения, че апетитите на Путин ще се насочат и извън територията на Украйна. Накъде – той не знае, но това, което се случва в Украйна е било ясно. 

„Целият театър, който се разиграваше месеци наред, близо година – с военни учения, с разполагане на тежки въоръжения от всички страни на границата на Украйна. И дано Западът е готов за реакция, за оказване на помощ на Украйна, за много сериозни санкции срещу руския режим. Дано Западът е готов на лишения, включително икономически, от липсата за известен период на газ или нефт, защото това, че ще постоят малко на студено в супер луксозните жилища, е малък проблем, на фона на това, че десетки, стотици хиляди, а вероятно и милиони в Украйна няма да имат покрив над главата си, не само ще студуват, но ще ги вали и дъжд, и сняг, и години наред ще се чудят накъде да подхванат и как да си проведат живота, ако са останали живи след всичко това, което се случва в момента“, тревога коментира Евгений Михайлов.