Евро-атлантическият център за сигурност представи годишния си анализ за 2020 г. в рамките на онлайн събитие днес. Изданието а „България и светът 2020“, което се разпространява в мрежата на Сиела и онлайн книжарницата на издателството, събира гледните точки на девет автора от академичните, експертни и политически среди в България, Европа и САЩ. Сред тях са експертите по сигурност и отбрана проф. Румен Кънчев и ген. Съби Събев, енергийните експерти инж. Христо Казанджиев и инж. Иван Хиновски, журналистът и анализатор Николай Кръстев, Джема Грозданова, бивш председател на външната комисия в Народното събрание на Р България, София Петкова, изпълнителен директор на ЕАЦС, доц. д-р Иван Динев, преподавател в Университета в Синсинати, Крум Гърков, изпълнителен директор на Европейската агенция за управление на големи информационни системи в областта на вътрешната сигурност и правото (eu-LISA). 

Анализите обхващат теми, свързани със състоянието и бъдещето на либералната демокрация и международните институции, енергийната диверсификация на България, инициативата Три морета, сигурността в Черно море и ролята на Русия, цифровата трансформация на управлението на външните граници на ЕС, сигурността на Балканите през призмата на отношенията между Белград и Прищина, хиперзвуковите оръжия и влиянието им върху стратегическата стабилност, външната политика на България след присъединяването към НАТО и ЕС.

Предговорът към изданието е от председателя на Управителния съвет на ЕАЦС Цветан Цветанов, който откроява основните акценти в анализите на експертите, най-важните проблеми и тенденции, които се очертават като най-важни през изминалата 2020 година:

"2020-та година постави света, региона и страната ни пред безпрецедентни предизвикателства, свързани с Ковид-19. Тези предизвикателства, макар на първо четене в началото на годината да се считаше, че ще доведат до пренареждане на шахматната дъска на световната сцена, в крайна сметка се оказа не повлияха до такава степен на геополитическата динамика, която както вярно бе прогнозирано в миналогодишния анализ на ЕАЦС „България и светът 2019 г.“ запази геометрията си на съревнование между три основни сили в лицето на САЩ, Русия и Китай. Кризата остана предимно икономическа, но и с тревожни здравни и човешки последици.

Тазгодишната публикация отново следва логиката на анализ от общото към частното, а именно преминава през глобалното и регионалното, за да достигне до националното ниво. Основно събитие, маркиращо прелом в глобален план бяха президентските избори в САЩ. Изборът на Джо Байдън за 46-тия президент на САЩ маркира завръщане на основния геополитически полюс към защита на демократичността и западните ценности. Това на свой ред води до редица последици за отношенията с Китай и Русия, както и за позиционирането на Централна и Източна Европа във външнополитическия дневен ред на трансатлантическия партньор. Очакванията са за повишаване на интереса и ангажираността, както и за повече присъствие от страна на САЩ не само по отношение на ЕС, но особено на Балканите и Централна и Източна Европа. 

На фона на кризите на международните институции, които наблюдавахме през отминалата година, редица от които се дължаха на поведението на САЩ, но и на поведението на централни играчи в рамките на ЕС като Великобритания, този развой на събитията е изключително благоприятен и навременен. Завръщането на САЩ към активно участие в многостранните международни институции за сътрудничество на нео-либералния световен ред са нещо от което светът, регионът и България се нуждаят.

Особена нужда от това има Черноморския регион, където наблюдаване непроменена тенденцията за засилване на агресивното военно и икономическо присъствие на Русия. Подобна демаркация на територия и блокиране на всякакви опити за регионални инициативи, които биха могли да намалят зависимостта на страните в региона от Русия са опасни и изискват засилено присъствие и ангажимент от страна на НАТО, което е възможно само с явната подкрепа и ангажимент на САЩ.

Друг регион, чиято динамика е обхваната от настоящия анализ е Триморието. Очакванията тук са за приемственост в позицията на подкрепа за инициативата „Три морета“ между новата и старата президентски администрации. Този проект за политически диалог с цел генериране на консенсус по единен регионален дневен ред за засилване на свързаността – енергийна, транспортна и дигитална, е в полза както на икономическата конвергенция в рамките на ЕС, така и за засилване на трансатлантическото партньорство чрез създаване на силна икономически просперираща зона, балансираща влиянието на трети страни. Показателно в тази посока е основният за САЩ акцент в рамките на инициативата, а именно - постигането на енергийна независимост на региона от Русия чрез диверсификация на източниците и маршрутите на доставки.

 
За съжаление постигането на диверсификация, сигурност и независимост на енергийните ресурси не е цел, която българското правителство с успех е следвало през годините. Да се надяваме, че с разгръщане на инициативата „Три морета“ и по-активното участие на страната ни в нея като домакин за президентската среща на върха на формата през 2021 г., България ще възприеме неотложността на тази цел, постигането на която е основополагащо за пълноценното евро-атлантическо развитие на страната ни.

Научен урок през последните години, включително и през 2020-та година, е нуждата от добро управление на външните граници на ЕС. Цифровите технологии обещават да преобразят това управление за по-бързо преминаване при по-голяма сигурност и повишен успех в предотвратяване на случаите на криминална дейност и нелегална миграция.
Макар изпълнена с редица предизвикателства, 2020-та видя напредък по един от ключовите „възли“ в регионалната плетеница на Западните Балкани. Подписването на Вашингтонския договор може да се счита за напредък по пътя към разрешаване на този сложен конфликт между Прищина и Белград, който не бива да се превръща в замразен конфликт в задния двор на ЕС.

Ако Ковид-19 през 2020-та година не успя да разклати стратегическата стабилност, потенциал за това в средносрочен план има надпреварата във въоръжаване с хиперзвукови оръжия. За да бъде предотвратена тази дестабилизация, следва да се признае това вече съществуващо съревнование и да се въведе ограничителен режим.

С наближаващите в началото на 2021-ва парламентарни избори, е редно да направим и равносметка на целите, подходите и постиженията на българската външна политика през последното десетилетие. Виждаме, че макар наративите да остават непроменени във връзка с необратимата интеграция на страната ни в евро-атлантическите структури, амбицията ни за водеща или активна и разпознаваема роля в рамките им, както и на регионално и субрегионално ниво значително намалява с годините. През 2021-ва година пред страната ни се откриват редица възможности това да бъде променено както в рамките на ЕС, така и по отношение на инициативата „Три морета“. Нека се надяваме, че тези възможности няма да бъдат пропуснати.

По отношение на всички тези въпроси, чийто анализ, макар и базиран върху елементи, привлекли вниманието на нашите автори през 2020г., настоящата публикация се стреми да открива и формулира тенденции, причинно-следствени връзки и значими променливи, които да позволят на читателя да осмисли както случилото се през 2020-та, така и предстоящото през 2021-ва и следващите години."