Държавите членки на ЕС, трябва "да създадат и поддържат по законодателен път и на практика безопасна и сигурна среда за журналистите", заявиха евродепутатите в четвъртък, предаде "Фокус". 
Незаконодателната резолюция, изготвена от Барбара Спинели (ЕОЛ/СЗЛ, Италия), беше приета с 488 гласа "за" срещу 43 "против" и 114 въздържали се, съобщи Информационното бюро на ЕП в България.
    Членовете на ЕП призоваха Европейската комисия да предостави постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и да създаде независими механизми за наблюдение с цел оценка на положението със свободата и плурализма на медиите в ЕС.
    Те също така изискват от държавите членки да увеличат финансовата подкрепа за доставчиците на обществени услуги и разследващата журналистика, като същевременно се въздържат от участие в редакционните решения. Текстът добавя още, че трябва да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии. Членовете на ЕП припомнят техния призив за неутрално отношение към всички медии по отношение на ДДС (напр. да не се прави разлика между печатни и електронни новини), както се препоръчва в тяхната резолюция от 2011 г.
    За да бъдат защитени журналистите от насилие и заплахи, следва да бъде създаден независим и безпристрастен регулаторен орган, в сътрудничество с журналистическите организации, който да осъществява мониторинг, да документира и докладва случаи на насилие. Журналистите, чиято свобода на работа е застрашена, се нуждаят от ефективни правни процедури, за да се избегне автоцензурата, отбелязва текстът.
    Евродепутатите изразяват загриженост относно растящия брой случаи на кибертормоз, порнография с цел отмъщение и сексуална злоупотреба с деца и подчертават, че средствата за масово осведомяване трябва да зачитат изцяло интересите и правата на непълнолетните. Те насърчават създаването на законодателство, включително разпоредби за откриването, съобщаването и премахването от социалните медии на съдържание, което накърнява човешкото достойнство. 
    Текстът отбелязва, че "терминът "фалшиви новини" никога не следва да се използва с цел да се подкопае общественото доверие в медиите или да се дискредитират или инкриминират критичните гласове".
    За да бъде подпомагана и защитавана обективната информация, членовете на ЕП насърчават дружествата в областта на социалните медии и онлайн платформите да разработят инструменти, които да позволяват на потребителите да уведомяват и сигнализират за евентуални фалшиви новини, за да се улесни бързото коригиране и да се предостави възможност за анализ от трети страни, а именно от независими и безпристрастни сертифицирани организации за проверка на фактите.
    Накрая евродепутатите призовават Комисията да предложи директива за противопоставяне на стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността, която да защити независимите медии в ЕС от неоснователни съдебни производства, целящи да ги накарат да замълчат или да ги сплашат. 
    Докладчикът Барбара Спинели (ЕОЛ/СЗЛ, Италия) заяви: "Ключовата референтна точка на доклада е член 19 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Хартата на основните права на ЕС. Опитах се да подчертая, че понятия като "фалшиви новини" са подвеждащи и все по-често се прилагат само в интернет пространството.
    Опитах се да се придържам възможно най-близо до Съвместната декларация относно свободата на изразяване и "фалшивите новини", дезинформацията и пропагандата, с което споделям виждането, че правото на човека да разпространява и получава информация и идеи не може да бъде ограничавано до предполагаемо "правилни" твърдения, но също така трябва да "бъде предпазено от информация и идеи, които могат да шокират, обиждат и обезпокояват", добави Барбара Спинели.
    Момчил Неков (С&Д, България) коментира: "Резолюцията на Европейския парламент посочва един от най-наболелите проблеми в медийната сфера - съсредоточаването на собственост в ръцете на шепа хора. Българските и европейските граждани трябва да разполагат с информация за собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението им.  Днес, когато честваме Световния ден на свободата на печата, няма как да подминем факта, че България пада на 111-о място по свобода на словото според класацията на  "Репортери без граници". Последни сме в ЕС, дори държавите от Западните Балкани имат по-свободни медии от нас. Това трябва да ни кара сериозно да се замислим."
    Докладът подчертава необходимостта да се защитят лицата, сигнализиращи за нередности, и свързаните с криптиране права, призовава за признаване на охлаждащите ефекти на законите за клеветата, предупреждава срещу произволното налагане на извънредни положения и настоява за желание за инвестиране в цифрова грамотност, за да се даде възможност на гражданите и онлайн потребителите.
    Всяко ограничение на свободата на изразяване или на плурализма на медиите и интернет съдържанието трябва да зачита изискванията на международното право и трите принципа на необходимост, пропорционалност и легитимност."