Мохамед Халаф

Тази седмица вековното британско списание „Икономист“ излезе с корица, на която е изобразен американският президент Доналд Тръмп, а зад него, на разстояние, китайският президент Си Цзинпин, придружени от известната поговорка: „Не прекъсвай  врага си, когато той прави грешки“!

Разбира се, това не е първата корица на списанието, на която се атакува войната на Тръмп срещу иранския режим, и няма да бъде последната в поредицата от широкомащабната медийна кампания, която води европейската преса, която ден след ден се накланя към социалдемократическата левица, въпреки че голяма част от нея по принцип представлява преса, която по своята същност е капиталистически ориентирана и защитава пазарите и техните правила. Вестник „Файненшъл Таймс“ също се движи в тази посока, както и други издания във Франция, Германия и Испания.

„Кислород“ за иранците

На практика именно Западна Европа се постави в позиция на силно противопоставяне на Тръмп, което е нейно естествено право, но в същото време допринася за вливането на живителен „кислород“ в тялото на иранския режим.

Това е парадокс, който ни кара да се запитаме кое е по-малко опасно за международните отношения и за региона на близкия изток като цяло.

Тръмп, който излиза извън традиционните рамки, приети в Запада от десетилетия насам? Или иранският режим, който представлява екзистенциална заплаха за най-близкото си арабско, израелско и европейско обкръжение, ако не бъде спрян на този етап, а дори свален, предвид невъзможността за неговото рехабилитиране?

В този смисъл страните от персийския залив които са първите, пострадали от агресивната политика на иранския режим в продължение на повече от четири десетилетия, имат правото да поставят сериозни въпроси относно политиката на Западна Европа, като повечето от тях са членове на НАТО! Това са европейски политики, които говорят за война, нарушаваща международно право, в момент, в който знаят напълно, че настоящият ирански режим е въплъщение на беззаконието както във вътрешен, така и в международен план.

Върхът на подреждането

Това са държави, които се задоволяват с осъждане на иранските атаки срещу арабските държави от Персийския залив и Йордания, но в замяна на това обективно защитават интересите на иранския режим чрез опитите си да обкръжат американската военна кампания, като затварят въздушното си пространство за американската авиация, насочваща се към региона, за да воюва срещу Иран.

Това е среща на съюзниците зад идеята за запазване на иранския режим, който днес бомбардира безмилостно арабските държави от Персийския залив. И затваря пролива Ормуз със сила, нарушаващ световните правила. В никакъв случай Западна Европа, водена от леви или леволибарални правителства, не предлага никакъв проект, на който да можем да разчитаме в региона.

Това са правителства, които в някаква степен са пристрастни към иранския режим, прикривайки позициите си с общи формулировки от международното право. Те много добре знаят, че иранският режим дори не трепна, когато в началото на тази година уби над 30 000 свои граждани по улиците. Този режим е противоположност на всички текстове, на които се основават големите европейски държави, воюващи за спасяването на иранския режим от вероятността да бъде свален от САЩ. В този контекст те се опитват да пропуснат историческа възможност да освободят милиони иранци от големия затвор, в който са затворени от 1979 г.

Иранските каскадьори на смъртта

Горното не е защита на Тръмп, нито на Израел, а израз на чувствата на милиони араби, които по време на тази война откриха много истини за иранската стратегия, подготвяна от дълги години, с цел защита на режима чрез изнудване на арабските съседи с нападения и опити за унищожаване на пътя на арабските съседи към развитие, за да се потопи целият регион в бездната на бедността, изостаналостта и хаоса.Иран от 4 десетилетия се хвали, че окупира четири арабски държави:  Ирак, Сирия по време на Асад, Ливан и Йемен! Европа знае за центрове на  влияние създадени и финансирани от  Иран на територията на съюза и дейностите им, които целят подкупването на сигурността чрез не само клетките от различни националности, но и иранските каскадьори на смъртта от бригадата Кудс, която е поделение от революционата гвардия.      

Ето защо не преувеличаваме, ако кажем, че позицията на редица европейски правителства, отразявана от някои авторитетни медии, се възприема от милиони арабски граждани изключително негативно, особено в един от най-тежките етапи, в който иранският режим представлява екзистенциална заплаха за сигурността и безопасността на посочените държави в региона. Ето защо не изключвам, че след войната европейските лидери ще чуят други думи и че ще настъпи дълбоко преосмисляне на отношенията на различни нива, особено в икономическата и финансово-стратегическата област.

Продължаването на военната кампания срещу иранския режим представлява жизненоважен интерес за иранския народ, политически и отбранителен интерес за съседните държави, включително Израел, и представлява голям интерес за Западна Европа и Съединените щати в глобалната стратегическа конкуренция с китайския гигант, който, както пише списание „Икономист“, с радост наблюдава как Съединените щати правят грешки. Но това, което вековното британско списание не споменава е, че Китай се наслаждава на греха на Европа да подкрепя иранския режим, чието оцеляване подхранва разрастването на китайския гигант, готов да се нахвърли върху Запада, включително и върху самата Европа!