Първо бяха споровете за това как се финансира отговорът на кризата с коронавируса. Сега лидерите на ЕС ще се конфронтират за това дали правителствата да наложат нови данъци, за да може съюзът да финансира възстановяването от пандемията. 

Въпросът дали ЕС да получава част от приходите си от нови данъци е в основата на спора за това каква част от националния суверенитет трябва да бъде отстъпена на блока, пише агенция "Ройтерс", цитирана от "Дневник".

Еврокомисията трябва да представи в скоро време предложението си за новия седемгодишен бюджет - Многогодишната финансова рамка (МФР). (Повече за нея четете тук.) Тя цели да изравни жизнения стандарт на отделните държави и да осигури инвестиции в селското стопанство, науката, образованието и меката сила на съюза по света.

Очаква се в нея да има и ново перо, т.нар. собствени ресурси, които са предимно нови данъци. Предложението за тях дойде през 2018 г. с идеята, че ЕС трябва да има повече свои приходи, вместо да разчита толкова на 27-те правителства. Засега такива идват само от митнически такси, данък върху захарта и отчасти от националния ДДС.

Комисията предложи през 2018 г. ЕС да получава дял от корпоративните данъци, търговията с въглеродни емисии и таксите върху нерециклируемата пластмаса. Сред сега обсъжданите идеи е данък върху финансовите транзакции, дигитален данък или данъци върху вносни продукти, произведени в държави с по-ниски стандарти за въглеродните емисии, сочи европарламентът.

Рамката трябва да бъде приета от трите институции на ЕС - комисията, парламента и съвета, до края на тази година, за да може да влезе в сила навреме за 2021 г.

Правителствата не одобриха идеите на комисията през 2018 г., далеч не е сигурно, че ще ги одобрят и сега. Това е голяма стъпка към по-дълбока интеграция, която едва ли ще е по вкуса особено на "спестовните" северни държави, които допринасят най-много за общия бюджет.

Европарламентът настоява, че за да одобри бюджета (върху който има право на вето, но не и да влага конкретни поправки), в него трябва да са включени собствени ресурси.

В същото време пандемията заплашва да вкара Европа в най-дълбоката рецесия в историята и възстановяването ще е неравномерно в различните части на континента. Еврокомисията вижда това като заплаха за единния пазар и за бъдещето на съюза изобщо. "Може би такава тежка криза ще тласне Европа към разумното заключение", отбелязва високопоставен източник на "Ройтерс".