Европа и САЩ представиха единна позиция по отношение на Украйна в Париж, приветствайки гаранциите за сигурност с американска подкрепа и излагайки подробен план за подкрепа на Киев в дългосрочен план – включително разполагане на британски и френски войски след прекратяване на огъня.

В знак на забележителна подкрепа, американският пратеник Стив Уиткоф и зетят на Доналд Тръмп Джаред Къшнър похвалиха европейските усилия за изработване на план, който да предостави гаранции за сигурност на продължаващите мирни преговори с Русия.

„До голяма степен завършихме протоколите за сигурност“, заяви Уиткоф редом до лидерите на Франция, Германия, Великобритания и Украйна в Елисейския дворец на 6 януари, пише БГНЕС „Това е важно, за да може, когато тази война приключи, тя да приключи завинаги“, добави той, след като похвали украинския президент Володимир Зеленски и неговия „изключителен екип“.

Европейците, американците и украинците се споразумяха за „солидни“ гаранции за сигурността на Украйна, каза френският президент Еманюел Макрон, цитиран от „Политико“.

Тези гаранции включват наблюдение на примирието от страна на САЩ и разполагане на многонационални сили в Украйна в случай на мирно споразумение с Русия, според съвместната декларация, издадена от т.нар. „коалиция на желаещите“ – неформална група от съюзници на Украйна, в която не влиза Вашингтон.

Гаранциите за сигурност са „ключът към гарантиране, че мирно споразумение никога не може да означава капитулация на Украйна и че мирно споразумение никога не може да означава нова заплаха за Украйна“, посочи Макрон.

Но оптимистичните декларации в Париж няма да разсеят съмненията, които витаят около ангажимента на САЩ да подкрепят Украйна и европейския континент. Макар че първоначално се надяваше, че Вашингтон ще се ангажира с обща декларация за гаранциите за сигурност, в крайна сметка окончателната декларация беше подписана само от коалицията на желаещите.

Подробностите за американското участие в многонационалните сили за Украйна бяха премахнати от по-ранен проект. Тази версия предвиждаше, че САЩ ще се ангажират да „подкрепят силите, ако бъдат атакувани“ и да съдействат с разузнавателна информация и логистика.

Лидерите също не искаха да се ангажират с достоверността на ангажиментите на САЩ след залавянето на президента на Венецуела Николас Мадуро от американските сили и заплахата на президента Доналд Тръмп да завземе Гренландия.

Уиткоф отказа да коментира Гренландия, вместо това насочи вниманието си към Киев и настоя, че Тръмп „твърдо подкрепя протоколите за сигурност“. „Президентът не се отказва от ангажиментите си, ние ще бъдем там за Украйна“, отбеляза той.  

В отговор на въпрос за надеждността на Вашингтон Зеленски заяви, че гаранциите за сигурност трябва да бъдат подкрепени от Конгреса на САЩ. „Разчитаме много на това, документите са готови“, подчерта той.

План за Украйна

В изявлението на европейските съюзници на Киев се казва, че те са готови да се ангажират с „правно обвързващи“ гаранции за сигурност, за да подкрепят Украйна в случай на мирно споразумение с Русия.

От решаващо значение е, че мониторингът и проверката на бъдещо примирие ще бъдат ръководени от САЩ, с участието на страни като Великобритания и Германия.

Планът също така определя гаранции за сигурност, които включват дългосрочна подкрепа за украинските въоръжени сили, разполагане на многонационални сили под европейско ръководство в Украйна в случай на мирно споразумение и „обвързващи“ ангажименти за подкрепа на Украйна в случай на бъдеща руска атака.

„Декларацията на коалицията на желаещите за солиден и траен мир за първи път признава оперативното съгласие между 35-те страни, Украйна и САЩ за изграждане на солидни гаранции за сигурност“, каза Макрон. Вашингтон ще участва в тези гаранции, включително с „предпазна мярка“, която европейците искаха, добави той.

Британският премиер Киър Стармър заяви, че след прекратяване на огъня Великобритания и Франция ще създадат военни центрове в цяла Украйна и „ще построят защитени съоръжения за оръжия и военно оборудване, за да подкрепят отбранителните нужди на Украйна“.

Франция, Великобритания и Украйна подписаха отделна декларация, в която се излагат тези ангажименти.

Европейските многонационални сили ще обхващат сушата, въздуха и морето и ще бъдат разположени в Западна Украйна, далеч от линията на контакт, обясни Макрон. Франция и Великобритания вече съобщиха, че са готови да изпратят войски на място, но повечето други членове на коалицията, включително Германия, досега се въздържаха от присъединяване към този ангажимент.

Други страни предложиха да разположат самолети, базирани в съседни страни от НАТО, за да наблюдават украинското въздушно пространство, а Турция се съгласи да оглави морския сегмент на коалицията, за да осигури сигурността в Черно море.

Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че Берлин е готов да разположи свои войски в съседна страна от НАТО, която ще действа в случай на руска агресия, уточнявайки, че „не изключваме нищо“. Той обаче подчерта, че окончателното решение ще бъде взето от германския парламент.

„Ще направя предложения пред Бундестага едва след като бъде постигнато примирие и коалицията на желаещите се споразумее за процедурата, която трябва да бъде следвана. Предпоставката е примирие“, заяви той.

Някои европейски страни обаче все още се колебаят да разположат военни сили в следвоенна Украйна. Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис повтори, че Гърция няма да участва в европейските военни сили в Украйна. Гръцки правителствени служители обаче посочиха, че Мицотакис не изключва други форми на помощ, като например морско наблюдение.