В Брюксел и столиците на ЕС нарастват опасенията, че мирното споразумение за Украйна, налагано от администрацията на Тръмп , на практика проправя пътя за ответни мерки от страна на Кремъл. Ключов въпрос, според източници, запознати с преговорите при закрити врати, е идеята за създаване на демилитаризирана зона в Източна Украйна, съобщава Bloomberg .

Европейските дипломати се опасяват, че подобна зона би могла да осигури прикритие за тайното разполагане на руски сили. В бъдеще, казват те, Москва би могла да използва хибридни сценарии – от провокации „под чужд флаг“ до дестабилизация чрез контролирани инциденти – за да подкопае американските гаранции за сигурност и да проправи пътя за ново нашествие.

Въпросът за териториалния контрол стана централен в преговорите между Вашингтон, Киев и Москва близо четири години след началото на пълномащабна война. Русия настоява за изтегляне на украинските войски от Донецка и Луганска области, включително от районите, които не са под неин контрол. Украйна отхвърля подобни искания.

Президентът Володимир Зеленски съобщи по-рано, че Съединените щати обсъждат идеята за превръщането на Донбас в „свободна икономическа зона“ със специална администрация, докато руската страна промотира формата на демилитаризирана територия. Тази седмица Зеленски допусна и възможността за провеждане на референдум за бъдещия статут на региона.

Европейските представители обаче подчертават, че всяко изтегляне на украинските войски от контролираните територии носи преки рискове. Те наричат ​​основна задача на Европа през следващите седмици да предотврати включването на „руски троянски кон“ в мирното споразумение.

Бившият британски съветник по националната сигурност Питър Рикетс заяви, че европейският скептицизъм е напълно оправдан. Според него, веднага щом вниманието на САЩ се насочи към други глобални предизвикателства, Москва може изкуствено да създава инциденти - включително под претекст за „защита на рускоезичното население там“:

„Това ще направи останалата част от Украйна уязвима за нова руска офанзива. Не става въпрос за технически подробности, а за фундаментална заплаха за европейската сигурност.“

Възникват допълнителни въпроси относно това - кой ще контролира демилитаризираната зона. Според съюзниците на Украйна, американските преговарящи са говорили за специална администрация, но същевременно са допускали фактическото признаване на окупираните райони на Донбас и Крим за руски. Подобен подход се счита за неприемлив в Европа.

На този фон Володимир Зеленски трябва да пътува до Берлин за разговори с германския канцлер Фридрих Мерц и други европейски лидери. Киев настоява, че всяко мирно споразумение трябва да бъде придружено от строги, правно обвързващи гаранции за сигурност.

„Има един въпрос, на който всички украинци искат отговор: ако Русия нападне отново, какво ще направят нашите партньори?“, подчерта Зеленски.

Превод: Faktor.bg