Европа трудно ще устои на армията на Путин — поне в краткосрочен план, ако САЩ си скъсат пагоните на световен полицай

Новата позиция на САЩ спрямо Европа никога не е била изразявана толкова открито, както в скандалния чат в Signal, публикуван от The Atlantic, смята главният редактор на вестник Die Welt Ян Филипп Бургард. Според него, за тези в Европа, които все още се надяват на САЩ като на защитна сила, тези съобщения трябва да бъдат възприети като "тревожен звънец".

"Звучи ли това като позиция на глобална суперсила, готова да изпрати американски войски — или да използва ядрено оръжие — в случай на нападение от Русия върху съюзник от НАТО?", пише той в материал за Politico.

Докато в Европа нарастват съмненията дали САЩ все още се чувстват обвързани с ангажиментите по чл. 5 от устава на НАТО, водещи експерти в областта на сигурността все по-усилено предупреждават: САЩ може би вече не са готови да дойдат на помощ на Европа. Бургард подчертава, че ако Вашингтон наистина се откаже от ролята си на световен "полицаи", на Европа ще й бъде трудно да устои на армията на кремълския диктатор Владимир Путин — поне в краткосрочен план.

Множество европейски страни, особено Германия, през последните десетилетия пренебрегваха собствените си въоръжени сили. Докато Русия пренасочваше икономиката си към военни цели, Европа едва започваше да се събужда от илюзиите на мирния свят, отбелязва той. Според експертите, на производството на достатъчно количество обикновено въоръжение в Германия ще отнеме не по-малко от четири години, за да се осигури отпор на Русия.

"Точно затова, за да сдържат Русия, Германия и Европа имат нужда от свой ядрен щит", подчертава Бургард. Той отбелязва, че ядрено оръжие може и трябва да стане част от отбранителната стратегия на Германия — за да се спестят време и средства. Главният редактор на Die Welt също така смята, че ефективността на ядреното сдържане беше доказана още по времето на Студената война. Десетилетия наред САЩ и СССР не използваха ядрено оръжие, защото знаеха: този, който удари първи — ще загине втори.

Материалът посочва, че днес такова сдържане ефективно действа и за Израел, където то е известно като "опция Самсон" — военна доктрина, наречена на името на библейския герой Самсон, който разрушил храма и загинал заедно с враговете си. Ако Израел се сблъска с заплаха за съществуването си, той е готов да използва ядрено оръжие и да провокира глобална катастрофа. Въпреки че официално Израел не потвърдил наличието на ядрен арсенал, тази стратегия очевидно работи — в това число и спрямо Иран.

За Германия създаването на собствено ядрено оръжие под национален контрол е малко вероятен вариант, пише Бургард. Страната два пъти юридически се отказа от ядрено въоръжение: през 1975 г. — съгласно Договора за неразпространение на ядрено оръжие, и през 1990 г. — по Споразумението "Два плюс четири", което позволи обединението на Германия.

Все пак вече се водят обсъждания относно възможното участие на Германия в ядрения арсенал на Франция чрез механизми за съвместен контрол.

Въпреки това, разчитането изцяло на Франция е рисково — особено ако президент на страната стане Марин Ле Пен, известна със симпатиите си към Русия, или някой друг от нейната партия. Като по-разумен изглежда широкото европейско решение с участие на ядрените сили на Великобритания — и, възможно, Полша като страна "първа линия".

Освен това остават сложни въпроси, като например кой ще има правото да взема решения за използване на ядрено оръжие.

Председателят на Съвета на Мюнхенската конференция по сигурност Вольфганг Ишингер наскоро предложи нестандартна, но интересна идея — да се разположи френско ядрено оръжие временно или постоянно в Германия или Полша. Подобно на сегашната система за ядрено партньорство между Германия и САЩ, това оръжие би могло да бъде пускано от партньорски държави чрез съответната авиация.

Бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц прояви смелост и стратегическо мислене, изразявайки готовност за подобни обсъждания след среща с президента на Франция Еманюел Макрон.

"Ако Мерц успее да убеди своите бъдещи коалиционни партньори — а също и съюзниците си в Париж, Лондон и Варшава — в необходимостта от създаването на обща европейска ядрена система, той може да формира нов Европейски отбранителен съюз — независим от САЩ."